Традицията множество хора да се събират в Дряново датира още от XIII век. При пренасянето на мощите на св. Петка към столицата Търновград процесията пренощувала тук и хора от целия район се стекли, за да им се поклонят. От тогава тези събори стават ежегодни и се провеждат в дните около Петковден.
Вижте: Историята на дряновския събор (панаир)
В днешно време тези събори са се превърнали в празниците на града. Включват редица събития – изложби, театри, концерти, прожекции на филми и пр. Съществена част е и панаирът – паратропер, гондола, стрелбища, надуваеми замъци, захарен памук и петлета, понички, кебапчета и какво ли още не. Заради това и един от обичайните въпроси към децата след празниците е „На теб какво ти купиха?“.
Факт е, че има дряновци, на които не им се нрави случващото се и е съвсем нормално – всеки с вкуса си. Но това е поводът на мнозина да се завърнат в родния край за няколко дни. Радост за роднините и припомняне на стари приятелства. И води до такова оживление, че пешеходците вземат превес и обичайното за дряновци крачене по улиците (вместо по тротоарите) се превръща в малко по-приемливо.
Струпването на много хора на едно място може да е доста полезно, ако човек е наблюдателен и го приема като възможност да види разнообразие от модели на поведение, породени от различните истории на всеки един. Така можем по-лесно да си обясним поведението на другите и да живеем в добри отношения с тях.
Разходката ни започна в 18:00 ч в петък. Все още не бяха пристигнали всички сергии, но до киното вреше и кипеше – три момичета с пищни рокли забавляваха децата – част от шоу програмата „Веселяци“. Наоколо цареше приповдигнато настроение – разговори, усмивки, уговорки кой къде и кога ще се срещнат. Слънчевото време и нападалите листа допълваха хубавата обстановка.
От пл. „Освобождение“ в посока автогарата бяха разположени сергиите. Там беше царството на пазарлъците. На някои може да им се вижда пошло, но за мнозина си е тръпка и вид културно преживяване, атракция дори. Като на тържище в Римската империя или сегашните пазари в Турция, Египет, Мароко и пр. За първи път забелязах нещо доста хубаво там – поставени на видно място свидетелства от занаятчийската камара.
След това наред да изкушава беше храната – варена царевица, понички, палачинки, скарите с кебапчета и кюфтета, претрупаните щандове с най-различни бонбони…
На площада бяха всичките люлки, стрелбища, замъци, блъскащи се колички и тем подобни. Един от плюсовете като си с фотоапарат е, че доста хора искат снимки и те заговарят. Така видяхме още един елемент на дряновския панаир – веселите и добродушни хора, които работят по атракционите. Макар повечето да спят по бусовете и да си готвят на газови котлони, настроението им е завидно добро. И заразяват с него, ако човек е достатъчно общителен и им обърне внимание.
Към края на празничната петък вечер небето бе озарено и от красива заря. Подобаващ завършек на един прекрасен ден в дряновския кРАЙ. 🙂
Палачинка с усмивка 🙂
А как прекарахте вие? Имахте ли гости, срещнахте ли стари познати, кое от събитията ви беше най-интересно? Споделете впечатления и снимки, ако имате. Искаме да видим празниците през вашия поглед 🙂
Всичките ни снимки:
Палачинка с усмивка 🙂
Share this:
