Автор: Моника Ле
Или как една събота се превръща в скъп спомен за цял живот.
Беше 1ви февруари. Старите традиции повеляват, че хората и лозите трябва да пристъпят към действие. Действие, което ще донесе плодородие и берекет, а всъщност и много усмивки.
Това бе поводът за настоящето списване – празникът на виното. С годините и календарните промени все повече хора приемат 14ти февруари за празник на виното (любовта е бонус, даден от католическите ни приятели). Като се замисля, датата не е определяща. Отбелязването е разковничето.
В модерните градове по света и у нас, двойният празник е доста тачен. Вино, цветя, бонбони, усмихнати хора, може би и скъп ресторант, но някъде там свършва всичко. В крайна сметка не е Коледа, стига му толкова.
Нашият Трифон Зарезан беше доста по-различен. Облян в забава, привързан към традиции и създаден от местните хора. Нямаше парти агенция – домакините бяха Стефан и Мария Цветанови от онова вълшебно село Зая (за друго не ща и да зная), а афтърпартито беше организирано от читалището.
Читалище – да, дума, която не бихте могли да откриете в така навлезлия английски език. Сами се сещайте защо. Кетърингът беше хоуммейд, био, но със сигурност не и веган. Домакините от Зая и района съм сигурна, че не си падат по този тренд, защото месните вкусотии определено не бяха от соя.
Ще попитате за развлекателната програма – луксозните партита сред филмови декори, на налудничави места и със световно известни звезди… пастички бих им сервирала. Не е редно подобно сравнение като това, но когато се замислим какво бихме били горди да наречем български традиции и как прословутото нематериално културно наследство е съкровището, с което всеки народ иска да се прослави, тогава смисълът на модерната помпозност отлита бързо, като с нискотарифна авиокомпания.
Моментите, в които виждаш как различните възрастови групи, всичките млади по дух, превземат сърцата на публиката, искрят докато песента и танца излизат от телата им, а душата ти се пълни, грее. Е, тогава забравяш, че трябва да заснемеш този сублимен момента (за внуците) – това е всичко, което бих искала от един празник. А дали го осъзнах навреме?
За гиздавостта, любовта и интернационалността на певческия и танцов състав няма да ви говоря. Те са ясни, както ми стана ясно за пореден път, че празник се прави от хората с най-големи сърца. Тези, които ще ти дадат искрица от веселието в сърцата си, защото дори и напълно непознатите като мен, бяха топло приветствани.
В разгара на пиршеството се състоя и дългоочакваният конкурс – „Цар Винар“. Участниците бяха толкова много, че в качеството си на жури влезе дори моя милост – безпристрастна любителка на вино.
Битката беше ожесточена – цели 15 винари, донесли своята гордост и майсторство в половинлитрови бутилки. Всички те очакваха с нетърпение, надявам се, съдийските резултати. Короната бе спечелена от млад винар, представител на любимото ми вече село Зая.
Май е време да спра с разказа дотук – продължа ли да пиша, ще трябва да ви разкажа подробно и за сърдечните домакини (поне с думи мога да опитам да ви пренеса частица от преживяното), където започна самият празник и чиито лози бяха принесени в жертва на новото винено начало.
Интересното е, че точно тази година има и много хора, които ще поставят началото на нещо ново в село Зая – говоря за тези „заблудените“ млади, които избрали са този известен селски живот.
Няма да скрия, че и аз съм сред тях, но след съботния ми ден, в който прекарах над 5 часа с предимно непознати за мен хора, смятам, че решението е напълно оправдано.
За финал ще споделя нещо, което ми каза прекрасен човек от района – „След години ще разбереш, че купуването на къща тук е едно от най-правилните решения в живота ти“. Е, благодаря Ви, господине! 🙂
Ден като този само го доказва
А ако вие все още се чудите дали просто обичам да разтягам локума и да пиша сладки приказки, заповядайте на следващия празник в Зая.
(П.П. на 15ти февруари ни/ви очаква винена магия и в тосканското село Керека. Признавам си, била съм и на техен празник – изводът е, че магията вилнее в този Дряновски кРАЙ.)
Трифон Зарезан е и събития дебнат отвсякъде:
13 февруари, 10:30 ч.
Поетична среща „На чаша вино с любов“
Библиотека в НЧ „Денчо Славов-1900“, село Ганчовец
14 февруари
> 11:00 ч, село Гостилица, лозята
> 13:00 ч., село Царева ливада, читалището
> 13:00 ч., село Руня, лозята и читалището
> 18:30 ч., село Ганчовец, читалището, конкурс за най-добро младо вино
15 февруари
10:00 ч. Поход до старите лозя и дивашката колиба
Село Ганчовец
12:00 ч. Трифон Зарезан и празник на село Керека
НЧ „Напредък-1884“, село Керека
Share this:
