Знаете как в България все гледаме да не се изложим пред чужденците и приемаме тяхното мнение за изключително важно и точно. Чрез следния текст, който пристигна на електронната ни поща в неделя вечер, получаваме възможност да видим панаирът в Дряново през погледа на външен човек – туристка, която го е посетила за четвърта поредна година. Дали ѝ е харесало или не, какво я е впечатлило и какво мисли по някои неудобни въпроси, които се коментират, но повече тихомълком, отколкото явно. Ето текста, публикуван без никакви редакции:
Дряновският панаир – поредна баналност за едни или безкрайно щастие за други
Когато сами не оценяваме колко радост се крие около нас, имаме нужда от поглед отвън, изпълнен с вълнение!
Споделяйки впечатленията си от поредното културно пътешествие, на което се отправих, ще започна с лек поглед към историята на панаирите в световен мащаб. Приема се, че те водят своето начало чак от Античността. През XI век се възраждат в Западна Европа, за да „разкъсат твърде тесния обръч на обикновената размяна“[1], а по българските земи набират популярност през XIX век, когато започва един бурен период в историята на родината ни. Повечето пъти те са свързани с определен християнски или календарен празник в даденото населено място и от търговски сборища се превръщат в общоградски (общоселски) празник, наричани днес сборове.
В следващите редове ще ви разкрия радостните си мигове от т.нар. Дряновски сбор. Поразена от красотата, уюта и гостоприемството на предбалканското градче, не пропуснах да го посетя за четвърта поредна година, именно по време на празниците. Сергии с приветливи продавачи, подканващи те на пазарлък, празнична програма, обичайната скара и бира, изобилието от цветни лакомства, привличащи всеки любител на сладкото като мен и, разбира се, множеството въртележки и стрелбища, без които нито един сбор в България не минава, за финал фойерверки, озаряващи нощното небе.
Това бяха нещата, които всеки случаен минувач можеше да види, но аз не просто ги видях, а ги изживях и то „на макс“, както се казва. Приповдигнатото настроение идваше както от цветните светлини на въртележките, така и от усмихнатите хора, които видимо се забавляваха и празнуваха заслужено. Шум, музика и веселие изпълваха града, както подoбава на такъв празник.
Несъмнено мнозина, четейки описаната картина, биха си казали „Поредната баналност и цигания за ден-два, а после…?“. Но не е ли това идеята на всеки фестивал, карнавал или български сбор? Улиците на Рио де Жанейро се изпълват с цвят и живот ежегодно за определен период, в който хората се отделят от скучния си живот и се веселят.
Такава е идеята и на нашите панаири, несравними със световните карнавали на пръв поглед , но пък значими за местните. Дни, в които да забравим за ежедневието и проблемите си, дори за малко и да се порадваме на живота, защото освен труден, той е изпълнен с красота, която можем да намираме всекидневно, но често забравяме.
Кръстопътното географско положение на страната ни се отразява и в начина ни на забавление. Балканското очарование, изразяващо се често със скара,бира и „евтина“ музика, бива примесено със западни и отвъдокеански нотки, в лицето на спиращи дъха гондоли и паратропери, превръщайки панаирите ни в място, където Изтока среща Запада.
А, колкото и да си кривим душите, знаем, че „Празничният Франкенщайн“ бива чакан и е обичан и почитан от немалко хора. А аз смело мога да се причисля към тях, затова е време да кажа:
„Довиждане, Дряновски панаир, успя да ме зарадваш и тази година, затова ще те чакам отново на есен!“
М.Л.
[1] Бродел, Фернан. Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVII век, том II, Игрите на размяната, София, б г., с. 62-63
Share this:
