Хора унищожават, но и хора пазят. С цел опазване на дадени територии, особено ценни по един или друг начин, ги обявяваме за защитени и вкарваме под закрилата на специални закони. В България първите такива са обявени през 30-те години на XX век. Към 1976 г. те представляват едва 1% от общата територия на държавата, през 1991 г. са 2%, през 1995 г. достигат 4,5%, а към момента са почти 6%. Със защитен статут са общо 1 057 територии – 3 национални парка, 11 природни парка, 55 резервата, 35 поддържани резервата, над 490 защитени местности, над 360 природни забележителности и 102 защитени зони.

С все по-голямото значение на туризма както за отделния човек (почивка, здраве и пр.), така и за икономиките на държавите (непрестанно нарастващ дял от БВП), тези територии стават още по-важни, защото са ресурс за развитие на екотуризъм. Именно тази важност и перспективи ме накара да обърна по-сериозно внимание на темата и да разуча какво е положението в Дряново в това отношение. Конкретният повод – преди няколко дни река Янтра беше обявена за защитена зона, включително частта от нея, която преминава през няколко дряновски села.

Порових се в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България и разбрах, че в пределите на община Дряново има четири защитени зони и две защитени територии.

Дряновска река

Дряновска река е защитена зона по директивата за местообитанията. Обявена е през 2007 г., в брой 21 на Държавен вестник. Заема площ от 187.62 хектара.

Част от растителните и животински видове, които са предмет на опазване са:

• алувиални гори с черна елша и планински ясен

• панонски гори със бял и зимен дъб (горун) и обикновен габър

• мизийски букови гори

• широкоухи и дългокрили прилепи

• видра

• няколко вида нощник – остроух, голям, трицветен и др.

• няколко вида подковонос – средиземноморски, южен, голям и малък

• лалугер

• пъстър пор

• жълтокоремна бумка

• няколко вида костенурки – обикновена блатна, шипобедрена и шипоопашата

• голям гребенест тритон

• черна мряна

• балканска кротушка

• европейска горчивка

• бисерна мида

• алпийска розалия

• ивичест теодоксус

Дряновски манастир

Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“ е и защитена зона, и защитена територия. Местността е под закрилата на закона още от 1973 г. Обхваща 311.14 хектара, като целта е опазване на характерните гори в този район.

Забранени са сечта, освен санитарна и ландшафтна, пашата на добитък, откриването на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък и други инертни материали, както и изхвърлянето на каквито и да е отпадъци.

Не само разрешени, а силно желателни са обаче разходките по двете екопътеки.

„Дряновската екопътека“ е лесна и бърза, ще ви изведе върху скалния масив Боруна, който е на юг от манастирския храм. Можете да тръгнете по широката пътека край реката, да стигнете Сини вир и да се качите по желязната стълба.

От там по пътеката, по пътеката, минавате трите панормни тераси с удивителни гледки към манастира и каньонините, включително „Пейката на любовта“, и слизате при пещерата „Бачо Киро“. Ще сте доволни да се отбиете и до прекрасния каньон на река Андъка. Може да направите същия маршрут наобратно (лично аз предпочитам този вариант). Подробно описание – ТУК.

Екопътека „Via Ferrata“ започва при главния вход на манастира и стига до скалния масив Стринава, който е на изток от храма. Ще го познаете по дървения кръст. Качвате се по стълбите встрани от входа, пресичате железопътната линия и тръгвате по пътеката, която е маркирана с бяло и зелено.

Вижте също:
6 места в Дряново с великолепни гледки

Пещера „Бачо Киро“

Като археологически обект пещера „Бачо Киро“ е от световна значимост, защото в нея са открити едни от най-старите следи от разумни хора (хомо сапиенс) в Европа. Но освен това пещерата е много ценна и като природен обект, което е причината през 1963 г. да бъде обявена за защитена територия в категория Природна забележителност. Площта ѝ е 0.5 хектара.

Имайте предвид, че е забранено събирането на камъни, чупенето и замърсяването на образуванията, драскането по стените, влизането с димящи осветителни тела и т.н.

Обстоен материал за пещера „Бачо Киро“ имаме ТУК.

Скалско

Скалско е името на едно дряновско село, което се е разположило удобно в подножието на величествени и смайващо красиви скали. То дава името на една от най-новите защитени зони в България, която е с територия от 2 192.3 хектара и обхваща земи от селата Скалско и Янтра (община Дряново), селата Гръблевци, Здравковец, Кози рог, Лесичарка и Мичковци (община Габрово), както и севлиевските села Ловнидол и Търхово.

Вижте също:

Маршрут „Скалско-Чумашката скала-Иглика“
Тандемни полети с парапланер от скалите до Скалско

Река Янтра

През територията на община Дряново минават три реки – Дряновска, Андъка и Янтра. За Дряновска стана дума по-рано в тази статия, сега е ред на Янтра. Точно нейното обявяване за защитена зона стана повод да отворя темата.

През юли 2016 г. площ от 12 899.88 хектара придоби статут на защитена, за да бъдат запазени природните местообитания свързани с нея. Земи от общо десет общини влязоха в тази зона, като от Дряново са включени селата Гостилица, Каломен, Скалско, Славейково, Чуково и Янтра.

Река Янтра в близост до село Гостлица

При новото положение се забранява въвеждането на растителни видове, които не са местни, използването на минерални торове, движението на моторни превозни средства извън съществуващите пътища, промяна на ландшафта (дори премахването на каменни огради), търсене и добив на полезни изкопаеми, усвояване на повече от 30% от средногодишния отток на реката и притоците ѝ за ВЕЦ и др.

Вижте също:

В пазвата на Стара планина – село Янтра и 111-годишната ВЕЦ

Източници:

Регистър на защитените територии и защитените зони в България

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България

Защитените територии в България – предпоставка за развитие на екотуризъм – доклад на гл. ас. д-р Ваня Василева от Шуменски Университет  “Епископ Константин Преславски”, публикуван в сборника от Черноморски туристически форум, Варна, 2013 г., „Еко туризмът – нашето зелено бъдеще“