След Втората световна война

След национализацията през 1944 г. е използвана за болница. В нея е оперирал д-р Карамихайлов – един от най-видните хирурзи в България, интерниран в Дряново след 9 септември 1944 г. (сведения на Пепа Пехливанова – Манастирска).

По-късно в сградата е било общежитието на новооткритата Техническа гимназия „Димитър Крусев“. В периода 1982-1988 г. функционира като Държавно предприятие за трудоустроени „Заря“. След промените запазва името си, но става Еднолично дружество с ограничена отговорност и така до 2014 г. През 2022 г. наследниците я продават и новите собственици веднага предприемат ремонтни дейности с цел сградата да бъде превърната в модерен туристически обект.

А кои са били братя Шишкови?

Шишкови са били петима братя, като най-голям и най-известен е Пенчо. Роден в Дряново през 1856 г., той поема грижите за семейството едва 14-годишен, когато бащата почива. Въпреки това участва в революционния комитет, основан в Дряново от Васил Левски през 1871 г. и дори е избран за негов председател през 1874 г. В навечерието на въстанието през 1876 г. е арестуван и откаран в търновския затвор.

След Освобождението неговите братя, с помощта на вуйчо си хаджи Димитър Хаджигенчев, откриват тютюневите фабрики в Дряново. Макар в днешно време да звучи странно, че тук се е отглеждал тютюн, трябва да се има предвид, че до 1895 г. Дряново е втори по тютюнопроизводство в Търновския окръг.

Пенчо Шишков се отдава на обществена дейност – избран е за кмет на Дряново през 1885 г., бил е и народен представител от Дряново. Заедно със своите братя той е многократен дарител за възстановяване на Дряновския манастир, за строителството на читалище „Развитие“, прави голямо дарение и за изографисването на църквата „Свети Никола“.

Пенчо Шишков, кмет на Дряново от 1885 до 1887 г.

Починал е през 1917 година и е погребан в двора на църквата „Свети Никола“ в Дряново. (данните за братя Шишкови са от статия на Цанка Съчкова)