Основните дейци в четата на поп Харитон и Бачо Киро
От 29 април до 7 май Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“ се превръща в крепост на около 200 борци за човешки правдини и свободата на България. Става дума за въстаниците от четата на поп Харитон и Бачо Киро. Подробен разказ за битката, ден по ден ви каним да прочетете ТУК. А в този материал ще обърнем по-сериозно внимание на основните личности в четата.
Харитон Станчев Халачев
Роден в Габрово, учи се на чехларство, после е послушник в Преображенския манастир, където се издига до йеромонах. От 1875 г. се отдава изцяло на революционното дело, като участва активно в организирането на Априлското въстание в Горнооряховския окръг. При преждевременното му избухване поп Харитон оглавява чета, която в продължение на девет дни геройски се брани в Дряновския манастир от хилядите османските войници.
Вече сляп, след избухване на барута, с който пълнят пушките, войводата се обръща към четниците с думите:
„Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!“
Киро Петров Занев (Бачо Киро)
Роден в Бяла черква /тогава Горни Турчета/ на 7 юли 1835 г. Още 6-годишен остава без баща и се налага рано да почне работа, но все пак майка му намира начин да го образова – праща го в Батошевския манастир. Едва на 17 години става учител. Първо в село Коевци, после в Мусина, Михалци, Вишовград, а от 1857 г. почти до смъртта си в родната Бяла черква /Горни Турчета/. Преподава по модерни методи, създава читалище и театър, организира почитането на светите братя Кирил и Методий, пише патриотични, бунтовни стихотворения и се запознава с много от борците за освобождение на България.
Вижте също: Храна за размисъл от Бачо Киро
Учителската му дейност посява семената на свободата в учениците му и това ясно проличава в заветния миг – когато избухва Априлското въстание, над 100 съселяни се доверяват на авторитета на Бачо Киро и се включват в четата му! В село Мусина, където е сборният пункт, се стичат още десетки души от селата, където на младини е преподавал Киро Занев. Начело на голямата чета застава поп Харитон, но на практика Бачо Киро е не по-малко неин водач.
Той е сред малкото оцелели след 9-дневната битка в Дряновския манастир между четата и хилядите османски войници. Успява да се укрива известно време край родното си място, но в крайна сметка е заловен и осъден на смърт чрез обесване /присъдата е изпълнена на 28 май 1876 г/.
На негово име в Дряново са кръстени една от пещерите до Дряновския манастир, туристическото дружество и хижата до манастира.
Петър Николов Пармаков
Роден през 1850 г. в сливенското село Градец. 20-годишен заминава за Цариград, след това за Одеса, където завършва Одеското военно училище и се записва на служба в Руската армия. Добре образован и с натрупан ценен опит, през 1876 г. Пармаков се включва в дейността на Българския революционен централен комитет в Браила, Румъния. По-късно преминава на българска територия и участва в подготовката на въстанието в Търновския революционен окръг. При избухването му се включва в четата на поп Харитон, като е определен за военен командир. Четата провежда най-дългата битка по време на Априлското въстание – цели 9 дни българските юнаци се сражават с няколко хиляди османски войници при Дряновския манастир.
Димитър Атанасов Маринов – Русчуклийчето
Роден в Русе, търговец, член на местния революционен комитет и борец за църковна независимост на България. От март 1876 г. помага на революционното дело в Търновския край, а при избухването на Априлското въстание се включва като знаменосец в четата на поп Харитон. Убит е при последния опит на въстаниците да се измъкнат от обсадения Дряновски манастир. Малко преди това знамето е изгорено, за да не попадне във вражески ръце.
Тодор Лука Лефтеров
Роден през 1852 г. във Велико Търново и е син на един от тогавашните първенци на града – Лука Лефтеров, заможен тръговец. Получава добро образование в България (бил е съученик със Стефан Стамболов и Сава Муткуров), а след това продължава да учи и в колежа „Оуенс” в Манчестър, Англия, където се премества с майка си след смъртта на своя баща.
През 1873 г. се завръща в България по настояване на майка си, за да поеме бащините дела. Вместо това младият Тодор приема предложението на отец Матей Преображенски да стане учител в село Михалци. Отлично образованият Лефтеров започва работата с много голямо въодушевление, привлича още четирима учители, сформира два нови класа и прави нивото на образование много по-високо. Често е посещавал близкото селище Бяла черква, където е общувал с Бачо Киро и дори се сгодява за неговата дъщеря Ирина малко преди да избухне Априлското въстание.
Заслужил уважението на хората от Михалци и околността, Тодор Лефтеров ги увлича и за освободителното дело. Заедно с още 28 въстаници тръгва с четата на поп Харитон и Бачо Киро и участва в битката при Дряновския манастир. Едва 24-годишният учител загива в нощта на 7 срещу 8 май, когато въстаниците правят опит да пробият обсадата на османските сили.
Паметни са думите му „По-добре край с ужаси, отколкото ужаси без край”. Изписани са над черепите на загиналите въстаници, съхранявани в момента в музей „Археология и Възраждане” в Дряновския манастир.
Вижте също:
Пахомий Стоянов – игуменът-революционер от Дряновския манастир
Програма за отбелязване на 142 години от Дряновската епопея (12 май 2018г.)
Паметник-костница в Дряновския манастир
Музей „Археология и Възраждане“
Споделяне:
