Уважаеми читатели на “Дестинация Дряново”, толкова ми е неловко да ви занимавам с личността си, че упорито избягвам да споделям мои медийни изяви. Този път ще направя изключение, защото има наистина важни въпроси, които засягат и Дряново, и “Дестинация Дряново”. Разговорът е публикуван в общинския вестник “Промяна” от 31 юли 2018г. (да, повече от половин година се колебаех дали да го споделя…).
1. Николай, ти си втория гост на рубриката „Цената на успеха“ след госпожа Мариана Печеян. Решихме да те поканим, защото оценихме постиженията на госпожа Печеян не по финансовите резултати, а по успеха и израстването на личността ѝ. За нас ти си успял човек, чувстваш ли се като такъв?
Успехът е като щастието – за всеки човек означава нещо различно. В днешно време сме свикнали като успешни най-често да бъдат представяни хората с много пари и власт, но това не е моето виждане за начин на живот, както се разбира и от публикациите в „Дестинация Дряново“. Да имаш време да помогнеш в начинанията на приятелите си, да зарадваш с присъствието си своите родители, баби и дядовци, да си сготвиш хубава храна, да почетеш хубава книга, да се разходиш – всяко едно от тези неща е частичка от моята представа за успешен живот.
Разбира се, трябва да се работи, да се гонят амбициозни цели, да има развитие – и собствено, и на обществото като цяло, но да бъдат в рамките на разумното, а не на всяка цена. Светът е преживял най-големите ужаси заради болни амбиции и алчност.
2. Сайтът „Дестинация Дряново“ е кауза, но на този етап едва ли ще те направи богат. Във време, когато повечето неща се мерят в пари, какво ти дава мотив да продължаваш да правиш това наистина стойностно за обществото и града начинание?
„Дестинация Дряново“ вече ме направи богат – на знания, на чудесни преживявания, на познанства с все повече добри, умни и дейни хора. С нея се занимавам вече шест години – период, в който смених няколко работни места и отказах не малко предложения за други – никъде не съм имал толкова голяма мотивация и такова силно вдъхновение.
Защо го правя? Започнах заради това, че много трудно се откриваше информация за Дряново. Продължавам, защото съм любознателен и защото виждам, че наистина има смисъл за много хора – и местни, които искат да научат повече за нашия край, и туристи, които посещават района и искат да го опознаят по-задълбочено. Правя го и защото така обогатявам знанията си за историята, което ми помага да разбирам по-добре настоящето. Помага ми и да съм в час с всичко ново, а така избягвам възможността да живея в заблудата на спомените и стереотипите.
3. Твърдим, че си успял човек. Всеки успех има цена. Каква беше тази, която плати ти?
Платил съм единствено с по-малко сън. Разходите за пътуване, книги, техника и пр. са лични и ги приемам като инвестиция. Особено ценно за мен е, че през цялото това време „Дестинация Дряново“ избегна каквато и да било зависимост от политически партии, институции, фондации и т.н.
Помагаме, когато ни потърсят и преценим, че дадената идея си заслужава, но без да влизаме в схеми и обвързаности. Това е кауза, която няма 5-годишен срок като европроект или 4-годишен мандат. И е твърде лична, за да ѝ сложим цена.
4. Искало ли ти се е да се откажеш, да зарежеш всичко, да заминеш?
Тъкмо обратното – иска ми се възможно най-скоро да уредя така нещата, че да не работя другаде и да живея постоянно в Дряново. В днешно време е достатъчно лесно да се пътува, та човек да се обогатява, да внася разнообразие и радост в живота си, но искам Дряново да бъде отправната точка.
5. Кое е най-голямото предизвикателство за теб?
Да превръщам идеите в действия. Списъкът с идеи е по-дълъг от косата на Рапунцел и непрестанно расте, а всяка една изисква внимателно обмисляне, време и средства, за да бъде сбъдната. Може би често съм твърде внимателен, но държа много повече на качеството, отколкото на количеството. А и съм далеч от мисълта, че всяка идея е толкова добра, че да бъде осъществена.
6. Избраха те за един от 20-те най-успешните млади хора на България, какво реши за себе си тогава?
В подобни класации виждам възможност Дряново да се разчуе с нещо хубаво, да стане ясно, че тук има живец и проблемите не трябва да бъдат оплаквани, а решавани. Също така да се запозная с интересни и способни хора, които да направя малко или много съпричастни към каузата „Дестинация Дряново“. Например – вече имам съгласието на някои от другите отличени да дойдат и да се срещнат с дряновските ученици, за да споделят опит, знания и да ги вдъхновят да бъдат по-дейни и осъзнати граждани.
За самия себе си не съм променил мнението си нито грам. Просто искрено се зарадвах, че такава идея и начин на работа са оценени на високо ниво.
7. В какво вярваш?
В науката. И в промяната, която означава, че не бива да се опияняваме от успехите, нито да се отчайваме от провалите.
8. Има ли нещо, в което вече не вярваш?
Не вярвам, че „ще се оправим“. Мнозина питат драматично и патетично „Кога ще се оправи България?“ – това не е състезание с начало и край, не може да очакваш момент, в който да седнеш и да си кажеш, че вече всичко е наред. Стремежът към по-добро трябва да бъде ежедневен. Обаче има и едно „но“ – хората имат различни представи за добро, никога няма да плеснат с ръце и да заживеят щастливо во веки, както се случва в приказките.
Струва ви, се че си противореча с последните две изречения? Пояснявам – колкото и да са различни, хората по цял свят имат допирни точки – точно в тях трябва да се влагат най-много усилия за подобряване. Ако питаш овчар от малко старопланинско село, художник от Токио или инженер от Лондон дали образованието и здравеопазването са важни – всички ще отговорят положително.
9. Ако едно вълшебство може да изпълни две твои желания, свързани с другите и избор на работно място за теб, какво ще пожелаеш?
Първото ми желание би било всички да разберат, че нещата не се получават с вълшебство. Второто ми желание би било това да не ги ужаси и стъписа, а тъкмо обратното – да ги подтикне да действат, да започнат спокойно и уверено да работят за сбъдване на своите желания.
10. Какво би жертвал и какво не в името на успеха?
Ако има жертви, значи не е успех.
Share this:
