Днес е 18 февруари, опиянението от виното и любовта на 14-и е минало, време е да започне опиянението по България и нейния най-почитан син – Васил Иванов Кунчев. На тази дата през 1873 година той увисва на бесилото край София, но се изкачва завинаги в пантеона на националните ни герои.
Доста митологизиран през годините, Левски продължава да вълнува целия народ, но доколко го познаваме истински? Почитаме ли го искрено или по навик? Запознати ли сме с делата и с посланията му, които всъщност го правят велик и звучат повече от актуално и през 2017 година?
Всички знаем отговорите на тези въпроси и положението е същото с всичките ни родни герои. Заради това така силно кънти в главата ми вече втори ден изречението „Не им поднасяйте цветя, а споделете мечтите им“, написано от Мариела Семова, приятелка и млад историк. Това стана повод да я поканя да изложи по-обстойно своите размисли по темата. Получи се стойностен текст, различен от купищата лъжи и излишно напудрени статии и статуси, които ще видите днес и утре. Ето го:
“На нашето знаме ще бъдат изписани три думи: свобода и всекиму своето”
Тези думи на Апостола се тълкуват в препис от Васил Платнаров и Христо Загорски през 1884г. като така популярната фраза “За чиста и свята република”. Тези думи звучат много романтично и епично, но във в.Свобода от февруари 1871г., откъдето уж е цитатът, те не се откриват. Не са малко думите, преписани на Левски, които не се откриват в оригинал в никои документи. Не са малко и хората, включително и историци, които смятат, че истинността на цитатите не е от значение, защото на фокус трябва да бъдат поставени замисъла и целите в тези думи, а не кой и кога ги е изрекъл. Това, което остава като документален фонд от Апостола, е оскъдно и по мое мнение трябва да бъдем максимално точни към всеки факт. Поне това можем да направим за Левски.
Други популярни думи, които “витаят” из литературата и вече интернет пространството, думи, на които всеки един от нас е вярвал в определен етап от живота си са: “Дела трябват, а не думи”. Историците, занимаващи се детайлно с българското Възраждане и конкретно с Васил Левски, ще ви кажат, че нито този израз, нито “Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби..”, нито “Ние сме във времето и времето е в нас…” са на Апостола. И известното “Предсмъртно писмо” е илюзия на историческите спомени. Писмото е плод на това, което Левски разказва в последните си дни в затвора, но никога не е писано собственоръчно от него. То е записано там и публикувано след Освобождението от Васил Берон.
Започвам с тези факти, защото като бъдещ историк, който тепърва започва с откриването на НЕистини в българската историография и хронология, съм разочарована как в обществото ни с лекота се споделят и препращат фалшифицирани умишлено или неволно факти и събития. Разочарована съм най-вече от историците, които го правят, защото техен дълг, не просто задача, е да просвещават обществото. Неслучайно в немския език глаголът erleuchten ( англ.език – enlighten) означава както просвещавам, така и осветявам.
Апостолите на свободата са били просветени във видни университети в Западна Европа или Руска империя и са били ПОСВЕТЕНИ на идеите на социалните промени в Европа през XIX век. Един Левски не получава възможност за образование в чужбина, но въпреки това той получава добро образование за времето си в Българските земи и не е неук, както твърдят някои. Любен Каравелов, Георги Раковски, Ангел Кънчев, Иван Касабов – това все личности, непрекъснато сновящи из Европа и попивайки от идеите на революцията там, те носят със себе си заряд и енергия за промени за собствения си народ. Представете си само в една Европа на монархиите какво означава да се бориш за идеите на демократската република!
Левски се е надявал, че ще живеем в една държава, където хората няма да се делят по вяра, по народност, по имот. Искал е да живеем заедно в мир, да споделяме земята си и да се движим по общочовешките принципи за разбирателство и демократичност. Затова и решенията на комитети по места се вземат на принципа на вишегласието.
За него днес се говори прекалено много и фалшиво покрай 18-19 февруари, малко по-малко на 18 юли и почти нищо не се казва през останалото време. Какво означава поднасянето на цветя на паметника му, ако сам ти се разделяш от съседа по религиозна, етническа или имуществена разлика? Това не е мечтаното от Левски. Ако всеки един от нас постигне поне една от неговите идеи, ще живеем много по-добре. Но преди да я постигне всеки от нас трябва да знае за поне една от неговите идеи, а за това се иска четене. Но не четене на фалшифицирани документи, а исторически правдиви факти.
Мариела Семова, 18.02.2017 г.
Не за паметници и хиляди кланящи им се хора са мечтали Левски и другите ни възрожденци. Те са нужни, за да се поддържа жив споменът за тях, но нека не се залъгваме, че това е достатъчно и най-важното. Наистина голяма признателност спрямо тях ще бъде да работим за сбъдване на мечтите и идеите им, а по този начин ще подобри и света, в който живеем сега.
Прочетете още:
Паметник на Васил Левски в Дряново
Стихотворения и есета на ученици от СУ „Максим Райкович“ за Васил Левски
История на Дряновския революционен комитет
Share this:
