Всяко населено място има нужда от своите герои, от своите примери за поддражание и обединители на хората. За Дряново, а и България, това несъмнено е личността на Никола Фичев, по-известен като майстор Колю Фичето. Той e най-забележителният български майстор-строител от епохата на Възраждането. Много от построените от него обекти (църкви, мостове, обществени сгради и др.) са оцелели до днес и са символи на селищата, където се намират. Изключително почтен, трудолюбив и скромен човек, Колю Фичето напълно заслужено е наричан Патриарх на българската архитектура. Чрез строежите си се превръща в народен будител, вдъхвайки вяра и самочувствие на възраждащия се български народ.
Роден е в Дряново през 1800 г. Още като много малък остава без баща и му се налага да започне да работи. Тръгва по стъпките на дряновските майстори-строители, които вече са си спечелили авторитет и се славят надалеч като изключително способни.
Вижте: Паметник на дряновските строители
Още на 17-18 години Фичев е удостоен за калфа. През 1822/1823 г. се оженва за Маринка от Дряново. През 1825 г. се ражда първото им дете – Иван, който след години ще направи каменните пластики на Покрития мост в Ловеч. Около 1830 г. Колю Фичето се мести със семейството си в Търново, след като преди това няколко години е изминавал пеша разстоянието между двата града. Там е препасан за майстор на дюлгерския тестир през 1833 г., след като вече около 23 години учи занаята от старите майстори. Подчертавам последното, защото много се пише и говори как Фичето бил самоук. Всъщност той се учи по същия начин, както всички други и тогава, и днес – от по-опитните от него. Какво значение има дали това се е случвало в училище/университет или направо на строежите? Знанието е пред нас, само да искаме да се учим.
Майстор Колю Фичето разгръща огромна строителна дейност. Работи до последния си дъх и оставя над 50 строежа, сред които множество църкви, мостове, ханове, къщи, обществени сгради и пр.
[message_box title=““ color=“blue“]Знаете ли, че…
През 1994 г. Българската народна банка пуска в обръщение банкнота от 2000 лв с лика на майстор Никола Фичев.[/message_box]
В хронологичен ред част от най-значимите му творби са: църквата, камбанарията и старата жилищна част в Преображенския манастир, храм „Св. Никола“ в Търново, църквата и жилищното крило в Килифаревския манастир, църквата и камбанарията в Плаковския манастир, храм „Св. Троица“ в манастир „Св. Троица“, „Къщата с маймунката“ в Търново, хановете на хаджи Минчо и хаджи Николи в Търново, храмовете „Св Никола“ в Дряново и Горна Оряховица, мостът над река Росица в Севлиево, Икономовата къща в Дряново, храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Търново, мостът над река Дряновска в Дряново (единственият запазен в оригинал до днес), храм „Св. Троица“ в Свищов, мостът над река Янтра до град Бяла, чешмата в Соколския манастир, храм „Св. св. Константин и Елена“ и конакът в Търново (днес музей „Възраждане и Учредително събрание“), покритият мост над река Осъм в Ловеч и др.
Фичев доживява да види България свободна и е назначен за архитект на Търново, за да помага с безценните си съвети. Почива не след дълго – на 15 ноември 1881 г. Гробът му се намира в парк „Дружба“ във Велико Търново.
За любознателните – описание на майстор Колю Фичето от неговия внук ген. Иван Фичев:
„Дядо Колю беше човек с характер, спокоен и разсъдлив. Беше мълчалив, но понякога обичаше да се шегува. Непретенциозен, той се задоволяваше с малко и беше извънредно почтен в сметките си. Крайно трудолюбив, неговата дума беше най-голямата гаранция за всички ангажименти, които поемаше. Той беше вярващ и добър християнин. Постеше сряда и петък и държеше всички пости, без изключение. Последната година, когато остаря повече и заболя, лекарите му препоръчаха блажна храна и през постите, но той категорично отказа: през целия си живот не бе блажил.
Дядо Колю беше благотворител. Всяка есен приготовляваше два-три чувала брашно, което раздаваше на сиромахкини и вдовици. Той беше искрен и доброжелателен към децата си и вземаше живо участие в техния живот, като ги подпомагаше със съвет или материално, затова всички излязоха порядъчни и почтени граждани.В продължение на близо 40-годишната си творческа дейност (1836-1876) той е построил най-малко четири големи солидни моста и 12 големи за времето си черкви, камбанарии, магазии…Наистина неуморим и всестранен гений на самоук майстор и народен любимец, който през епохата на Възраждането гради солидно, смело, евтино и красиво, изключително с местни строителни форми и материали.”
Основен източник: „Първомайстор Никола Фичев – творец на Възраждането“ – сборник доклади от Национална научна конференция, посветена на 200-годишнината от рождението на Колю Фичето, проведена на 27 октомври 2000 г. в Дряново. Сборникът можете да закупите от музей „Колю Фичето“.
[message_box title=““ color=“blue“]Знаете ли, че…
Един от най-престижните университети в света, Imperial college в Лондон, отпуска специална стипендия за български ученици, която е на името на Колю Фичето. Стойността ѝ е 19 000 паунда годишно и реално покрива всички разходи на ученика. Повече информация – тук.[/message_box]
Строежите на майстор Колю Фичето
Прекалено много са, за да разгледаме всички, но ще споделим по малко информация и наши снимки за най-значимите /в хронологичен ред/ + галерия с много от строежите му и паметници в негова чест.
„Къщата с маймунката“ /1849 г./
Построена е на Самоводската чаршия в Търново. За да отговори на желанието на поръчителя за забележително здание, въпреки много малкото пространство, Фичев я прави доста висока и взема оригинално решение за фасадата – декоративни тухлички. Между първия и втория етаж има фигурка на човече, която обаче много прилича на маймунка и от там името на къщата. В момента тук се помещава търновският клон на Съюза на учените.
Храм „Св. Никола“, Дряново /1851 г./
Несъмнено един от най-съвършените храмове в България от Възраждането. Тук вече ярко проличава собствения стил на зрелия майстор – плавните линии на градежа, вкл. емблематичната „фичева кобилица“, арките, пиластрите и всички други детайли, прецизно изработени и хармонично съчетани. Вътрешното оформление на църквата е също така удивително, най-вече с фантастично раздвижената двуетажна емпория /балкон/. Подробното ни описание и още много снимки можете да видите ТУК.
[Best_Wordpress_Gallery id=“74″ gal_title=“Храм Св. Никола““]
Ханът на хаджи Николи /1858 г./
Това е единственият оцелял до днес хан в Търново, въпреки че едно време са били десетки. Разположен е на Самоводската чаршия, най-оживеното място по онова време, а зад него минава друга улица, което е направило изграждането трудна задача. Все пак Колю Фичето се справя отлично и създава една от най-забележителните постройки в старата столица. Откъм Самоводската чаршия е триетажна, а от другата страна – едноетажна. Преди няколко години ханът се сдоби с нови собственици, бе ремонтиран и превърнат в много приятно място за културни прояви.
Мост над река Дряновска /1861 г./
Дългият 38,5 метра каменен мост в Дряново е единственият построен от Никола Фичев мост, който е запазен днес в своя оригинален вид. Историята му е доста интересна и сме я описали ето ТУК.
Храм „Св. Троица“, Свищов /1865-1867 г./
Храм, който се различава от класическите възрожденски църкви. „Св. Троица“ впечатлява с простора си, а и самото местоположение е много отличително – изградена е в най-високата част на града по онова време, дума не става за вкопаване, схлупване и пр.Голям интерес представляват въртящите се колони при входа. Тяхното предназначение е да подсказват дали постройката е стабилна – ако се въртят свободно, значи няма проблем, но затрудненото въртене е сигнал за поддаване на терена.
Важно е да уточним, че камбанарията не е дело на майстор Колю Фичето, както може ви сте се досетили, а е изградена от Генчо Новаков в периода 1883-1887 г.
Мост над река Янтра, близо до Бяла /1865-1867 г./
Възхитителна творба на Първомайстора! Той не просто преодолява немирните води на река Янтра със здрав каменен мост, а създава истинско произведение на изкуството – носещите колони са украсени със скулптури на лъв, грифон, нимфа и др., а преливниците са елегантно оформени като прозорци.
[Best_Wordpress_Gallery id=“75″ gal_title=“Беленски мост – Колю Фичето“]
За откриването на моста на 1 септември 1867 г. е устроено голямо тържество, на което Фичев е награден с много престижния орден „Меджидие“ и 50 000 гроша.
Конакът /1872-1874 г./, Велико Търново
Тази сграда е с огромна стойност за България! Строена за казарма, османските власти я харесват много и решават да бъде конак (полицейско и административно управление). Явно обаче не е било писано този шедьовър на Фичев да служи на империята – само три години по-късно градът е освободен и точно в тази сграда се поставят основите на новата България. Тук се провежда Учредителното събрание, което изработва и приема конституцията, тук заседава I-то Велико народно събрание, което избира Александър Батенберг за княз, тук тържествено е обявено Съединението. От 1879 до 1978 г. тук е сградата на Общината, а от 1985 г. насам в зданието се помещава чудесният музей „Възраждане и Учредително събрание“.
[Best_Wordpress_Gallery id=“76″ gal_title=“Конакът – Колю Фичето“]
Покритият мост в Ловеч /1874-1876 г./
Това е последният голям проект на майстор Колю Фичето. Започва го през 1874 г., когато прави проектите и сметките. Целта е да се замени старият мост, който е бил на това място, но е бил отнесен от придошлите води на река Осъм. Редно е да се разсее заблудата, че идеята за покрит мост е била нова за територията на Османската империя или за традиционните български земи. Сведения за такъв тип съоражения има за доста селища, като френският пътешественик Ами Буе през 1836-1838г. пише за такива в Битоля и Ниш, както и за самия Ловеч, където видял „покрит каменен мост с дюкяни”.
Явно този стар мост е бил в много тежко състояние през 1871 г., когато Феликс Каниц пише: „жалък мост, свързващ махалите Мустафа и Долна с левия браг на река Осъм. Дори и най-неблагоустроеното и бедно немско село би се срамувало от подобен грозен мост, още повече, че той подобно на „Ponte de Rialto” се използва като закрит базар…”. Така се стига до 1874 г. и наемането на прочутия вече майстор Никола Фичев. Строителните работи започват през 1875 г. Създаденият мост лежал върху седем стълба от варовиков камък, горната част била изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му била 84 метра, височина 7 метра, ширината 10 метра. Горните части на каменните устои били украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел и др.
Построяването на моста е струвало около 500 000 гроша. В завършения си вид е имал 46 дюкяна (на места грешно посочвани като 68), носещи годишно 17 500 гроша, с които се обслужвали заемите, и които трябвало след тяхното издължаване да се използват за подпомагане на първоначалните училища, за ремонт на джамии, за ремонт и изграждане на малки мостчета и чешми.
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На следващата година започва възстановяването му, което завършва през 1931 г., но новият облик е много далеч от творбата на майстор Колю Фичето. Заради това през 1981-1982 г. се прави нова реконструкция на моста, която го доближава значително до оригиналния вариант.
В днешно време покритият мост над река Осъм е символ на Ловеч, един от най-посещаваните туристически обекти. През 2013 г. е създаден и светлинният 3D спектакъл „Мостът на Ловеч говори”.
Галерия
За финал – галерия с нови и архивни снимки на строежи на Колю Фичето, както и посветени на него паметници, стени, списания, банкнота и пр.
[Best_Wordpress_Gallery id=“77″ gal_title=“Строежи на Колю Фичето“]
Share this:
1 Comment
Да се чете и помни! Благодаря на автора!