Макар и с важно значение в административната уредба на България, Дряново дълго време не разполага със свой герб или емблема. Така се стига до 1968 г., когато видният дряновски художник и учител Иван Койчев, заедно с Иван Габровски, се заемат с отговорната задача.
Те създават емблема на Дряново, която е изпълнена със символика, без нито един случаен елемент. Централната част е заета от щит – традиционен символ за град-крепост и героични борби (такива в Дряновско има много, особено по времето, когато столица е Търново). Над него е поставен един доста рядък символ – кобилицата, която е характерен елемент в строените от дряновския майстор Никола Фичев (Колю Фичето) църкви, къщи и административни сгради. На щита са разположени две вълнообразни ивици, символ на вечното развитие, а под тях част от зъбно колело говори за индустриализацията и техническия прогрес на града. Най-интересни са двата грифона (митични същества с тяло на лъв и глава на орел), разположени в централната част на щита. Те също се свързват с творчеството на Никола Фичев, който ги е поставял като свой отличителен знак след завършването на строежите си.
Емблемата е приета за официална през 1980-1981 г., когато се честват 1300 години от създаването на българската държава при река Дунав.
Това по-голямо и качествено дигитално изображение на герба е дело на Елена Симеонова – един от големите помощници на „Дестинация Дряново“ :))
Share this:
