Часовниковите кули в българските селища е можело да бъдат преброени на пръстите на двете ръце, когато през 1778 година и в Дряново е построена такава. Белег за силното развитие на занаятите по онова време, нейната роля е била да отмерва точно времето и така да е ясно кога трябва да започне и кога да приключи работният ден. Издигната в центъра на града, около нея са се провеждали пазарните дни, както и празникът на Дряново на Петковден.
История на часовниковата кула в Дряново
Кулата се утвърждава като едно от най-важните места в Дряново и дори няколко години след Освобождението, през 1883-а, тревненските майстори Генчо Колев и Христо Василев изработват и поставят нов часовников механизъм.
Какво се случва, че 72 години по-късно тя е съборена?
Наистина ли е била в толкова тежко състояние, че да не я ремонтират, а унищожат?
Или е истина мълвата, че новите управници (от т.нар. Отечествен фронт) са я съборили, защото изглеждала твърде буржоазно?
Отговорът е по-многопластов и го намираме в няколко броя на вестник „Дряновски глас“ от 1941 година. В тях се води доста бурно обсъждане къде да бъде издигнат Паметник на загиналите във войните дряновци (днешният паметник „Майка България“). Мнозина са смятали, че най-доброто място за целта е площада на Пазарището (днес пл. „Освобождение“, точно срещу Общината), та се е породил следният въпрос – а какво да се прави със старата часовникова кула?
Тъжно звучат откъси като „Часовникът е вече в положение на грозяща камара камъни, която във всяко време може да се срине“, но приемаме това за факт. Трудно приемливи обаче са разсъждения като:
[message_box title=““ color=“blue“]„Този часовник не е някаква археологическа или архитектурна ценност. Някои, може би, ще възразят, че градът ще се лиши от градски часовник. Бързаме да ги успокоим, че такъв ще има – или на новопостроената пощенска палата, или на читалищната фасада към площада, или пък на красивата сграда на Популярната банка (бел.ред. днес ДСК). Пък, божем, нали сме вече културни хора и едва ли има гражданин или семейства без часовници, така че не би била бедата много голяма, ако даже няма градски часовник. Ние ще вървим по културния път на ония места, в които руината е вече само някакъв спомен… Нашето мнение е: още сега да се срине тази ориенталска руина.[/message_box]
Да обобщим – голяма част от дряновци са искали кулата да бъде съборена, защото:
1. е наследство от турската робия;
2. е стара и рушаща се, съответно грози площада;
3. вече всеки има собствен часовник и не е нужен градски такъв;
4. не е архитектурна ценност;
5. не е символ на култура и цивилизованост.
И наистина са го съборили. През 1945 година. Не минали обаче и 40 години и в Дряново се извисила чисто нова часовникова кула! Чудно защо? Изведнъж всички са си изгубили часовниците? Или на някого му е просветнало, че е извършена голяма глупост.
Часовниковата кула и Икономовата къща
Венцислав Симеонов – Часовниковата кула в Дряново
Вместо да бъде ремонтирана старата и градът да се гордее с единствената си постройка от XVIII век, през 1984г. е построено нейно подобие. Проектът е направен от известния архитект Илия Лефтеров и почти не се различава от предишната. За щастие някак си е бил запазен старият часовников механизъм, с който кулата работи и днес.
Дали случайно или нарочно, ако днес човек погледне през арката на Паметника на загиналите във войните дряновци (намиращ се на мястото на старата кула) – в нея идеално се вписва новият градски часовник:
Отлично съвпадение – кулата и арката на „Майка България“
Share this:
