Преди месец ви споделихме новината, че музей „Колю Фичето“ се сдоби с нова ценност – макет на дряновския храм „Св. Никола“. Решихме да се свържем с човека, който го е създал – Климент Генчев, за да научим повече за него, за мнението му за Дряново, за Колю Фичето, да ни разкаже как се създава един такъв макет и пр.
Изключително впечатлени сме от неговите отговори и смятаме, че се получи много стойностен материал. Пожелаваме ви приятно четене и ще се радваме да коментирате след това.
Откъде си, какво си учил и работил?
Роден съм в Габрово. През 1995г. завърших Мебелен дизайн в Художественото училище в Трявна, след което Скулптура и Естетика във Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“.
Прекрасната тревненска школа освен чудесната творческа среда и автентична атмосфера, които дава на всяко дете, имало щастието да попадне там, пося в мен и базовите усещания за стойност и критерии в изкуството. Това неминуемо отваря хоризонти далеч отвъд обикновения занаят.
След това търновската художествена школа в лицето на неколцина изключителни преподаватели, живота в този град, наситен с духовете на велики предци ми подариха вдъхновението, което никога след това не ме е напускало. Занимавал съм се с дърворезба, ювелирна скулптура, а последните 10 години предимно с архитектурни и ландшафтни макети.
Какво е за теб Колю Фичето? И какво те впечатлява най-много в него като човек и в работата му?
Без никакво съмнение Колю Фичето е сред онези неколцина българи, върху които днес почива основанието за т.нар. национална гордост. Казвам т.нар. защото това понятие днес е свръх амортизирано и в голяма степен изпразнено от същинско осмисляне.
Въпреки разнопосочните исторически тези за личността му, изключителното за времето си по нашите земи архитектурно наследство и в момента е пред очите на всички ни. Доколкото имаме очи да го виждаме, дотолкова то ще ни говори. Ще ни говори за изправения дух на Възраждането, за изумителния талант, чувство за пропорции, за хармония и за детайл, несравними с друга архитектура по онова време у нас. Ще ни увери, че порива към творчество, съчетан с познанията и опита е творил и твори чудеса. И ако нямаме очи, за да видим това, няма да имаме и сърце да го оценим и опазим, нито воля да Сме наистина, не само на думи.
Вижте: Колю Фичето – скромният гений от Възраждането
Наследството на Колю Фичето е естетика, преминала през онова, което наричаме душа. Всъщност единствената естетика, която изгражда и издига духа на човека, е тази.
Как направи макета на храм „Св. Никола“?
Направих го с много желание и с голямо любопитство. Когато се потопиш във формата, родена от ума и сърцето на един голям човек, това разширява, уголемява и самия теб. Задаваш си въпроси, които преди не си си задавал и намираш отговори, които другояче не можеш да намериш. Ако с този макет съм дал нещо на музея в чест на Колю Фичето и на Дряново, то правенето му даде на мен самия още повече. Голямо благодаря за тази възможност на поръчителите и на съдбата.
Вижте също: Историята на храм „Св. Никола“ в Дряново
Какво е мнението ти за Дряново и дряновци?
Дряново е разположено на много интересно място и от природна, и от историческа гледна точка. Освен това е между планината и равнината. Аз самия съм габровец, не мога да кажа, че познавам добре вашия град и хората в него, но знам, че здравия балкански дух в съчетание с тази близост до природата между реката и хълмовете наоколо оформят едно чувство за мекота и съхраненост на мястото и хората. Може би затова смятам в бъдеще да заживея в околностите на Дряново.
„Времето е в нас и ние сме във времето.“
Кои са скулпторите, които най-много уважаваш и от които, вероятно, се вдъхновяваш?
Като младеж съм се възхищавал на много и различни автори и произведения. Днес знам, че авторите и произведенията са само мост от единия бряг до другия за онези, които още не умеят да плуват. Силно вдъхновен съм от усещането, че се уча да плувам. Уважавам еднакво и Микеланджело, и никому неизвестните майстори, редили дуварите и плевните в селата ни. Един случайно срещнат камък в гората понякога може да ме вдъхнови повече от скулптура на Хенри Мур. Свободата да виждаш и чуваш всичко и навсякъде е най-голямото вдъхновение на този свят. И най-голямото изпитание.
Ако имаш неограничени средства, каква своя идея ще сбъднеш?
Ако имах идея, достойна за неограничени средства, сигурно вече щях да ги имам. Искам да насищам всеки ден със смисъл и съдържание. Това ми е достатъчно.
За завършек – представи си, че хората по цял свят те слушат – какво искаш да им кажеш?
Да слушат повече, отколкото говорят. И да чуват.
Обърнахте ли внимание на намерението на Климент да заживее в околностите на Дряново? Същият план има и Теди Григорова, с която направихме интервю за поредицата „Дряновците по света“. Можете да го прочетете ТУК.
Share this:
