Христо Ботев (Дряновски) – да се жертваш в името на България

Кой е
Христо Дряновски?
Името му е Христо Петков Ботев. Фамилното име Дряновски му дава Захари Стоянов в своята книга „Четите в България”,
защото е от Дряновския край и с това име Христо Петков Ботев остава в българската история. Роден е в село Ганчовец, Дряновска община, най вероятно през 1839 г. и
тази година се навършват 175 години от неговото
рождение. Син е на родолюбивия българин от село
Ганчовец. Имал двама братя – Георги и Ботьо. Отначало Христо Петков Ботев учи в килийното училище в
родното си село Ганчовец,а след това баща му го
изпраща да учи в Трикласното училище в град Дряново. Имал хубав глас и умеел да чете добре, затова го канели да чете Апостола в местната църква по време на богослужения
След завършване на трикласното училище три години в Дряново учи кожухарски занаят. В 1855 г. напуска Дряновския край и заминава 16-годишен на гурбет в Добруджа като дюлгерски работник. Установява се да рабо-
ти в град Тулча, Северна Добруджа, където неговият чичо, брат на баща му, има бакалски магазин. В град Тулча младият балканджия Христо Петков Ботев работи отначало
като дюлгерин, а след това и като кожухар, писар в българската община и накрая чирак при чичо си в бакалския магазин. Успял да си спести пари и с тях в 1858 г. си отваря
собствен бакалски магазин в град Тулча. Като се замогнал, започнал да се занимава и с търговия на добитък. Като такъв обикалял българските земи и стигнал чак до Цариград. Пътувал също до Букурещ, дори и до Австрия. Участва със средства в сдружението, което закупува първия
български товаро-пътнически параход. Дава 3000 гроша на писателя Илия Блъсков, за да издаде своята повест „Изгубена Станка”. В град Тулча се сприятелява с по-младия от него Стефан Тодоров Димов,бъдещият воевода Стефан
Караджа. В града са много популярни идеите на Георги Сава Раковски за вдигане на въстание за освобождение на България.
В град Тулча е създаден революционен комитет, на който Стефан Караджа и Христо Дряновски стават членове. Към 1867 г. Христо Дряновски се отказва от търговията, разпродава стоката и се посвещава на апостолска революционна дейност. Обикаля градове и села и убеждава българите в необходимостта от всеобщо въстание. С тази цел посещава Варна, Шумен, Търговище, Сливен, Жеравна и други градове и села. През пролетта на
1867 г. като член на революционния комитет участва активно в организиране на Тулчанската въстаническа чета „Златни надежди” и изпращането й към Сливенския балкан. По пътя към Балкана четата е открита от турска потеря и разпръсната. След това Христо Дряновски и Иван Цанков, родом от село Жеравна и телеграфист в град Тулча, потеглили към Котленския балкан, за да търсят четата на Панайот Хитов и се присъединят към нея. В своята книга
„Моето пътуване по Стара планина”, С., 1962 г., с. 90,
Панайот Хитов пише, че когато бил близо до село
Жеравна, при него дошли две тулчанчета, на едното
от които името било Христо Дряновски, а на другото
– Иван Цанков. Като разпитал Христо Дряновски,
Панайот Хитов установил, че „тия момчета нямат никакво понятие за революционните работи”, но не ги отчаял. Взел Христо Дряновски в четата, а Иван Цанков изпратил с писмо до Н. Балкански в Букурещ. И главният писар на четата на Панайот Хитов И. П. Х. Кършовски е записал във водения от
него дневник, че на 22 май 1867 г. „събра се с нас Х.
П. Дряновски, който беше излязъл от Тулча”. Панайот Хитов се движел със своята чета на запад по билото на Стара планина, преследван от турски потери, влизал в битки с тях
и през месец август 1867 г. преминал в Сърбия, където разпуснал четата си.
По време на ходенето по Балкана Христо Дряновски се сприятелил със знаменосеца на четата Васил Левски.
На 20 август 1867 г. в Белград се открива Втората българска легия. В нея се включват Васил Левски, Христо Македонски, Христо Иванов – Големия и други български революционери. Включват се и част от участниците в
четата на Панайот Хитов, в това число и Христо Дряновски – всичко около 200 български младежи се записали в легията. Неграмотните български младежи от легията били
зачислени да се обучават в редовната сръбска армия, а по-образованите били включени в Артилерийската школа в Белград, която представлявала висша военна академия за
подготовка на кадрови сръбски офицери. Христо Дряновски бил включен да се обучава заедно с Васил Левски, Стефан Караджа и други български революционери в Артилерий-
ската школа. Българските младежи се учили усърдно в сръбската военна академия и на проведените изпити през месеците ноември и декември 1867 г. показали много добри резултати в овладяване на военното дело. На Богоявленския парад в Белград през 1868 г. българските
младежи от академията получили специална похвала от сръбския крал Милан. След военния парад в средата на месец януари 1868 г. отличилите се 21 български младежи
от Военната академия в овладяване на военното дело получили подофицерски чинове. Сред тях е и Христо Дряновски. Поради великосръбски шовинистични претенции за български земи и подобряване отношенията между Сърбия и Турция отношенията между участниците
във Втората българска легия и сръбското правителство се влошили и легията била разпусната през месец юни 1868 г. Още през месец март 1868 г., обаче, Стефан Караджа, Христо Дряновски и други български младежи напуснали
Легията и Белград и пристигнали в Букурещ.
Стефан Караджа в Букурещ започва да подготвя въоръжена въстаническа чета, която да премине в България. Христо Дряновски се записва в четата на Стефан Караджа, с когото са приятели още от времето, когато и двамата живеят в град Тулча. Като по-образован Христо Дряновски е избран за писар на четата на Стефан Караджа. Под ръководството на Стефан Караджа и с
участието на Христо Дряновски в Букурещ са отлети 48 хиляди куршума и са направени толкова фишеци за тях. Преди тръгването за България четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър се обединяват в една сборна чета. За себе си и 12 четника Христо Дряновски ушива четнически дрехи със свои средства, подобни на дрехите на гарибалдийците в Италия.
На 7 юли 1868 г. въстаническа чета с воеводи Стефан Караджа и Хаджи Димитър стъпва на българския бряг на река Дунав при село Вардим, Свищовско, и веднага се отправя за Габровския балкан. Във втората битка с турските
потери, която четата води на 8 юли 1868 г. в Карапановата кория край село Горна Липница, Павликенско, Христо Дряновски е тежко ранен и повече не може да се движи с че тата по-нататък. За да не падне в ръцете на башибозуците, той моли своя стар другар Стефан Караджа да му даде отрова. Христо Дряновски изпива размитата с вода отрова и само след десетина минути умира. Ангел Обретенов, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан
Караджа, разказва на Захари Стоянов, че в първата и втората битка, които четата води с турските потери, Христо Дряновски е един от най-смелите. Така загива големият български патриот и герой в борбата за свободата на България Христо Петков Ботев – Дряновски от село Ган-
човец, Габровска област, само на 28 години.
Неговите земляци са увековечили паметта за големия български родолюбец като са изписали името му на построения през 1928 г. паметник в родното му село.