Когато говорим за туризъм, всяко селище с желание да се развива в тази посока има един обект, който е голямата забележителност, символът, притегателната сила. Отнася се дори за най-утвърдените дестинации – Рим има Колизеума, Париж моментално бива свързван с Айфеловата кула (макар и силно неодобрявана от парижани в началото), Санкт Петербург блести с Ермитажа, Барселона със Саграда Фамилия на Гауди и т.н.
В България не е по-различно – Пловдив с Античният театър, Плевен с Панорамата, Видин с крепостта „Баба Вида“, Ловеч и Покритият мост, Велико Търново и Царевец. В този ред на мисли – какво е положението в нашия любим роден край – Дряново?
Всички снимки в тази статия са от един-единствен ден (04.09.2016 г.), а не подбор от най-добрите ни кадри, та да ви убедим колко е прелестно тук.

Ние също имаме такъв обект и дори няма нужда от аргументация, за да ви убедим кой е той. Става дума за Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“. Където и да заговорим за Дряново, хората винаги се сещат първо за него. Някои дори не знаят, че има град Дряново, но знаят за манастира.

Разбира се, достъпът до него е свободен и не може да се извади статистика за точния брой посетители. Но е достатъчно човек да отиде в който и да е почивен ден или на голям църковен празник и да види как в продължение на около километър има спрени коли и от двете страни на пътя, а на паркинга постоянно идват и си заминават автобуси с групи. На какво се дължи този интерес ли?
-
Историята
„Св. Архангел Михаил“ пише своята биография вече над 800 години. Създаден през 1206 г., когато намиращата се съвсем близо столица на България, Търново, преживява едни от най-хубавите си години под управлението на цар Калоян. Край престолния град е имало, както и днес, множество манастири, но дряновският бързо започва да се откроява.
През следващите векове светата обител има бурна история – от исихастки център, през унищожаването при османското завоевание, възстановяване, ново унищожаване, ново възстановяване и разцвет като религиозно, културно и образователно средище. До момента, когато готвещите революция българи намират сигурност зад манастирските стени и превръщат святото място в бунтовно средище.

Това води до знаменитата 9-дневна битка на четата на поп Харитон и Бачо Киро през 1876 г., която е най-трагичната сцена от историята на „Св. Архангел Михаил“, но и прави мястото още по-специално. Вече огромен брой хора идват, за да отдадат почит на храбрите четници, дали живота си за свобода и справедливост. Тържествата през месец май, с които се отбелязва годишнината от битката, са сред най-важните ежегодни събития в община Дряново.
И да уточним, че дългата история на манастира е само мъничка част от тази на района – тук още преди около 40 000 години са живели разумни хора (хомо сапиенс), открити са останки от тракийска гробница от IV век пр.н.е., върху скалите и днес могат да бъдат видени останки от римските крепости Боруна и Стринава, използвани и от Асеневци след възстановяването на българската държава.
-
Природата
Виждали ли сте манастир, който да е разположен на грозно място? Аз не. И „Св. Архангел Михаил“ е тъне в природна красота.
Двата живописни каньона на реките Дряновска и Андъка, оформени във величествените скални масиви, които обграждат манастира от три страни. И няколкото красиви водопада, които образуват, като единият е при любимото място за къпане – Сини вир.

Дългите по няколко километра галерии на пещерите „Бачо Киро“ и „Андъка“ палят въображението с разнообразни образувания. Първата е сред най-посещаваните пещери в България и има два маршрута, които позволяват на всеки да се наслади на нейните богатства. Втората е предизвикателство за по-приключенски настроени хора, които могат да влязат вътре с инструктор и специална екипировка.

Дори в 17:00 ч има опашка от желаещи да влязат в пещера „Бачо Киро“
Създадени са три екопътеки, чрез които лесно може да се потопите надълбоко в прелестността на този очарователен кът от България. „Дряновската екопътека“ се вие по скален масив Борунa и от „Пейката на любовта“ разкрива една от най-удивителните гледки, които можете да си представите. „Виа Ферата“ ще ви преведе през горите до върха на отсрещния скален масив – Стринава. Там е дървеният кръст, откъдето можете да видите и целия манастир, и каньона на Дряновска река. Като пообиколите, ще забележите Бузлуджа в далечината, а от Чуката с един поглед се вижда от Дряново до Велико Търново и Арбанаси. Най-дълга е екопътеката „Дряновски манастир – Боженци“.
Вижте: 6 места в Дряново с великолепни гледки
Природата тук е и красива, и ценна, което е причина районът да бъде едновременно защитена зона и защитена територия от над 40 години. Вижте и статията ни Защитени територии в община Дряново.
-
Местоположението
Правилото, че най-красивите места са трудно достъпни си има и изключения. И Дряновският манастир е сред тях. Не е Мачу Пикчу, има хубав асфалтов път (на 1 км минава европейски път 85), има автобуси, железопътната спирка „Бачо Киро“ е на 7-8 минутки пеша. А по стария път от Дряново до манастира е чудесно и за велосипеди.
Казано с безкомпромисността на цифрите:
Дряново – Букурещ: 203 км (~ 3 часа)
Дряново – София: 214 км (~ 2ч. 45 мин.)
Дряново – Пловдив: 156 км (~ 2 ч. 40 мин.)
Дряново – Варна: 244 км (~ 3 часа)
Дряново – Бургас: 227 км (~ 2 ч. 40 мин.)
Дряново – Русе: 128 км (~ 1 ч. 45 мин.)
Дряново – Велико Търново: 24 км (~ 20 мин.)
Дряново – Трявна: 17 км (~ 20 мин)
Дряново – Габрово/Боженци/ЕМО „Етър“: 24 км (~ 25 мин)
-
Други
Историческото наследство и природните дадености са ресурс, който е добре използван, за да се засили интересът към местността и да се осигури приятно и разнообразно прекарване на всички посетители.
На близка среща с многохилядната история на този регион ще се озовете в музей „Археология и Възраждане“.
Дърветата по бреговете на реките Дряновска и Андъка са използвани за създаването на въжен парк „Приключенският осторв“, който вдига адреналина и на деца, и на възрастни.
По високите скали все по-често могат да бъдат видени упорити катерачи – както начинаещи, така и от най-напредналите. Направени са 15 нови маршрута, а през 2015 и 2016 г. тук се провежда националната среща на скалните катерачи (единственото място, което за втори път е домакин на тази среща). Подробности – ТУК.
През пролетта, когато водите на река Дряновска са дълбоки и буйни не се изненадвайте, ако видите каякари.
По-рано тази година „Дряновската екопътека“ придоби нова стойност, защото на „Пейката на любовта“ се сгоди двойка от София. Може би е време и за сватба?



