Поет, есеист, преводач и общественик. Почетен доктор по литература на Световната академия за изкуство и култура. Основоположник на хайку поезията в България и пръв председател на Българския хайку съюз.
Димитър Стефанов Бъчваров е роден на 20 март 1932 г. в село Денчевци, община Дряново. Завършва чешка и българска филология в Прага, Карловския университет (1954 г).
Бил е редактор в Радио София (1955-1969), в сп. „Пламък“, издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. Три години е бил председател на Творческия фонд при Съюза на българските писатели.
Автор на повече от 30 книги със стихотворения, поеми, сонети, хайку, хайбуни, стихове за най-малките и есеистика. Първата му книга, „Сълнцето да не залязва“, излиза през 1957 г. Сред по-известните му стихосбирки са: „Знак за събиране“ (1968 г.), „Миналото, в което ще се превърнем“ (1975), „НеприМИГващо синьо“ (1999), „Защо снегът?“ (2002). Пръв от българските поети издава хайку стихосбирка – „Гората на глухарчето“ (1988, 1994).
Негови творби са преведени на над 20 езика – в Словакия, Чехия, Сърбия, Англия и други европейски страни, както и в САЩ, Индия, Япония.
Превел е над 50 книги стихове и проза от чешки и старочешки, словашки, руски, сръбски, македонски, а с дословен текст – поезия от старофренски, хинди и японски. В негови преводи четем поезията на Ян Скацел, Иржи Ортен, Милан Руфус, Мирослав Валек, Винцент Шикула, Лубомир Фелдек, Мирослав Холуб, Павел Виликовски, както и на много литературни класици на ХХ в. (В. Незвал, Я. Сайферт, Я. Смрек и др.)
Носител на националната литературна награда „Рачо Стоянов“, на годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели, на почетния диплом за 2005 г. на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура, два пъти на „П.О. Хвездослав“ – златен медал на словашкото Външно министерство и още много други. Член е на българския ПЕН-център и почетен доктор по литература на Световната академия за изкуство и култура (WAAC).
През 2012 г. е обявен за Почетен гражданин на Дряново.
Източници: „Дряновски дейци“ – биографичен сборник; Чешки център – София; Културни новини; www.obs-dryanovo.com; снимка – www.дряново-да-бъде.com
Вижте също:
Рачо Стоянов – авторът на най-добрата българска драма
Марко Марчевски – връзката между Колю Фичето, Гео Милев и Робинзон Крузо
Стефан Руневски – писателят от фронта
Марко Ганчев – свободнодрънкащият
Share this:
