Мостът на Колю Фичето в Дряново, който свързва бреговете и вековете
Всяко населено място си има постройки, които са гордост за местните жители и интересни за неговите гости. И колкото повече време минава, а те биват съхранявани, толкова по-ценни…
Всяко населено място си има постройки, които са гордост за местните жители и интересни за неговите гости. И колкото повече време минава, а те биват съхранявани, толкова по-ценни и посещавани стават. Несъмнено в тази категория е мостът над река Дряновска, построен през 1861 г. от забележителния дряновски майстор Колю Фичето /1800-1881/. Той е и единственият сътворен от Първомайстора, който е оцелял в оригиналния си вид до наши дни. Каменната му снага свързва както двата бряга на реката, така и вековете.
Много любопитна е историята как се стига до построяването му, защото е пример за гражданско общество и в някаква степен демокрация, въпреки че става дума за средата на XIX век. Ето какво се случва:
На 6 април 1860 г. дряновци пишат писмо до Георги Попсимеонов в Търново, който е бил на поста кааза векили, сиреч областен представител на българите. Те му съобщават, че придошлата река отново е отнесла стария, паянтов мост. Заради това още през есента на същата година майстор Никола Фичев (Колю Фичето) отново е изпратен в родния си край и се заема с трети строеж в рамките на едно десетилетие (след разширяването на храм „Св. Никола” през 1851 г. и построяването на Икономовата къща през 1859 г.). Той проектира моста в два варианта – дървен и каменен. Избран е вторият, за да се реши трайно проблемът и да се улесни пътуването в посока Трявна. Все пак това е бил пътят, по който се носи пощата.
This slideshow requires JavaScript.
Строителните работи започват на следващата година – 1861. При завършването му мостът е с дължина 38.5 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най–висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Мостовите колони са с водорези и дъговидни отвори над тях за пропускане на водата при прииждане на реката. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и подчертаят извивката на платното.
Любопитен момент е, че през 1877 г., по време на Руско-турската война, по моста минава руската артилерия начело с ген. Гурко – градежът на майстор Никола Фичев издържа огромната тежест без проблем.
През лятото на 2014 г. до моста се проведе първият в историята фестивал в чест на Колю Фичето, организиран от младежко сдружение МОГА-Дряново и читалище „Дряновска пробуда-2008”. В рамките на четири дни артистите от „140 Идеи“ изрисуваха голямата стена до реката (дълга 30 м, висока от 3 до 7 м), изобразявайки Първомайстора и различни елементи от неговите строежи. Така Дряново се сдоби с още една забележителност – „Стената на Колю Фичето“. След избледняването на тази творба и по случай 160 г. от построяването на моста, по инициатива на Община Дряново отново са поканени художници и е създаден нов стенопис (на втората снимка).
Непосредствено до моста има стара чешма (Духовниковата), симпатична градинка с беседка и пейки, където можете да седнете, да послушате ритъма на реката и да се полюбувате спокойствието и красота, дело на природата и хората.
Замислете се – мостът е построен по време на Османската империя, тя се е разпаднала, през управлението на България минали трима царе и куп министри, две балкански и две световни войни, дошла и си отишла Партията, минали XIX и XX век, сега сме в XXI и мостът още си е там. Такъв майстор е бил скромният Никола Фичев.
Намирате за интересно и полезно това, което правим в „Дестинация Дряново“? Вече имате възможност да подкрепите дейността ни, за да продължим и то на още по-високо ниво. Много е лесно, просто отворете тази страница и изберете с каква сума месечно. Благодарим!