Храм „Св. Димитър“ в с. Длъгня – възкресен от местните
Колко села в България знаете, които едва кретат, почти нямат население, още по-малко пък хора, които се захващат с начинания за общото благо? И съответно църквата, най-важната сграда,…
Колко села в България знаете, които едва кретат, почти нямат население, още по-малко пък хора, които се захващат с начинания за общото благо? И съответно църквата, най-важната сграда, е в окаяно състояние. А е строена преди години с доброволен труд и дарения от хора, които не са били по-заможни от повечето днес, но са имали вяра и са били готови да отделят от малкото си в името на общото благоденствие. Е, случаят с дряновското село Длъгня не е такъв. Тук историята е с щастливо развитие и се надяваме да се разпространи, за да вдъхнови още такива.
Село Длъгня се намира на десетина километра от град Дряново. До него ще стигнете като карате по главния път от Дряново за Велико Търново и при моста до с. Соколово завиете наляво, по стръмния тесен път. Той се вие през гъстата гора, разкрива ви все по-удивителни гледки към балкана и ви води до село Катранджии, където пак правите лек ляв завой и след малко сте в Длъгня.
Храмът „Св. Димитър” е построен през 1842 г. През 1867 г. до него е построена масивна двуетажна сграда за килийно училище и така селото се оформя като възрожденски център за околните села и махали с църква, училище, а по-късно и читалище. Доста по-късно, 1936 г., е издигната и камбанарията.
Едва ли ще се учудите, че и този храм е претърпял тежък период. За щастие, тук имаме щастлива развръзка – през 2002 г. хората от селото се организират, успяват да съберат необходимите средства и вдъхват нов живот на свещеното място. Възрожденският дух тук е жив! От тогава църквата е много старателно обгрижвана, отбелязва подобаващо големите празници, приема посетители от близките градове Дряново и Велико Търново, но и от далечни страни като Япония, например. Местните се гордеят, че от обновяването на храма досега търновският митрополит Григорий е идвал 7-8 пъти на служби.
Храмовият празник е на 26 октомври, Димитровден, като обичайно се отбелязва подобаващо. За доказателство – един случайно открит разказ и хубави снимки от блога на човек, който е бил на празника през 2012 г. – ТУК. Но се надявам да сте недоверчиви и да решите да посетите село Длъгня и прекрасия храм „Св. Димитър“, за да се убедите сами :))