Пещера „Бачо Киро“ – дом на първите разумни хора в Европа

Пещера „Бачо Киро” е един от диамантите в пещерната огърлица на България –  заради удивителните карстови образувания, заради това, че е първата в страната благоустроена за посещения от…

Пещера „Бачо Киро” е един от диамантите в пещерната огърлица на България –  заради удивителните карстови образувания, заради това, че е първата в страната благоустроена за посещения от туристи и защото тук са открити едни от най-старите следи от хомо сапиенс (разумни хора) в Европа.

 

Пещерата се намира само на 300 метра от Дряновския манастир (за него прочетете ТУК) и още през 1937 г. дряновските туристи я благоустрояват за посетители, което я прави първата такава в България. От тогава до днес редовно е отворена за посещения. През 1962 г. е обявена за природна забележителност, а през 2002 г. пътеките и осветлението на обновени. Част от Стоте национални туристически обекта. Общата й дължина е 3 500 метра, което я нарежда на 13-то място в страната по този показател. Температурата тук през цялата година е приблизително 13 градуса, така че през лятото е добре да си носите връхна дреха. Често се виждат прилепи. Това е една от най-добре проучените пещери в България /вкл. от братя Шкорпил/ и сред най-значимите археологически обекти от палеолита (старокаменната епоха) на Балканите, тъй като тук са открити едни от най-старите следи от хомо сапиенс в Европа, датирани в преходните години между средния и късния палеолит. Този етап от историята става известен като Бачокириен или култура Бачо Киро (в края на материала има обяснение защо е обособен като самостоятелен).

Днес в пещерата има два маршрута за посетители – къс и дълъг. Горещо ви препоръчваме дългия, защото точно той разкрива смайващата красота на пещерата. Ето кратки описания и на двата:

Късият маршрут е дълъг 350 метра и отнема 15-ина минути, освен ако не се забавите много в Чистилището 🙂 Включва Преддверието, Чистилището, Дъждовната зала и Концертната зала /в нея акустиката е великолепна и понякога се провеждат концерти/. В последните две ще видите много монети по стените и земята – поверието е, че трябва да преминете през Чистилището и след това да се опитате да закрепите монета – ако залепне, значи сте се отървали от греховете си; ако падне, значи трябва да минете отново през него.

 

Дългият маршрут е с дължина 900 метра и се преминава за около 60 минути, като това задължително се случва с екскурзовод /цената на беседата е включена във входната такса/. Той започва точно преди Чистилището (влиза се през една иначе заключена врата) и минава край впечатляващи форми, образувани стотици хиляди години – Медузите, Мечата пързалка, Трона, Картофената пътека, Пещерния орел, Тестото, Фонтана, Пещерното ухо, Самотния сталактон и др. В най-отдалечената зала – Приемната, ще видите нещо величествено – сталактон с височина около 8 метра и обиколка 1.5 метра! Ето част от образуванията:

 

Образуване на пещерата

Пещерата „Бачо Киро” се е образувала във варовиковия скален венец Боруна между каньоните на река Дряновска и нейния приток река Андъка. Някога местността е била дъно на море, като и днес в пещерата могат да се видят вкаменелости от раци и др. Образуването на пещерата е тясно свързано с водите на река Дряновска – в началото на кватернера, преди около 1.8 млн години, те започнали да нахлуват в пукнатините на скалата и постепенно оформили пещерата. Изящната работа след това се извършва под влиянието на карс­товите води, просмукани във варовиците, лежащи над пещерните галерии и зали. Неуморните капки карстова вода, обогатени с варовито вещество, в продълже­ние на стотици хиляди години постепенно са изваяли красивите форми – сталактити, сталагмити, сталактони.

История на проучванията

За първи път проучвания в пещерата са направени през 1890 г. от чеха Степан Юринич /тогава учител в Априловската гимназия в Габрово, по-късно професор в Софийския университет/, а през 1895 г. е посетена и от легендарните братя Шкорпил. През 1937 г. палеонтологът Рафаил Попов прави сондажи до входа и 200 метра навътре, а на следваща година работи тук заедно с англо-американската експедиция на проф. Дороти Гарод, която преди това прави проучвания в Палестина и идва, за да установи връзките с останките от палеолита по нашите земи.

Първите системни археологически проучвания в пещерата са направени между 1971 и 1975 г. от полско-български екип, ръководен от Янош Козловски, Болеслав Гинтер и Н. Джамбазов. Направена е по-точна датировка, открити са кремъчни и костни оръдия, накити и останки от човек.

Тук е единственото находище в Европа в което в толкова ранен контекст е открита кост с гравиран геометричен мотив. Също така това е единственото българско находище в което е намерен фрагмент от диадема.

През 2015 г. археологическите проучвания в близост до входа са подновени от доц. д-р Николай Сираков и Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ – Германия. Направените открития и прецизните лабораторни изследвания с най-съвременни методи изясниха, че тук са най-старите след от живот на Хомо сапиенс в цяла Европа. 

Култура Бачо Киро

Това е културна традиция, която се явява преходна фаза между средния и късния палеолит в Европа, по-ранна е от културите с листовидни върхове в Централна Европа. Обособяването й е основано на отликите й от среднопалеолитната секвенция, които според Янош Козловски се изразяват в:

• Различия в използваните суровини, които в средния палеолит са вулканични (по-точно магмени) и седиментни скали с локален произход, а в късния са импортни кремъчни суровини.

• Среднопалеолитните левалуазка и дисковидна техники, в пласт 11 са напълно заменени от техника за продукция на пластини.

• Генерална промяна в типологическата структура.

• Поява в пласт 11 на първите накити, в частност пандантиви от зъби. Тези предмети липсват в среднопалеолитната секвенция.

• Наличие на костни останки от архаичен хомо сапиенс.

В най-актуалните разработки по темата Бачокириена не се свързва с Близкия Изток, а с локалните преходни култури.

---

 

Основни източници:

Дисертация на Алена Николова Гуадели, публикувана през 2011 г. в том 6 на „Дисертации” от Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките. В нея са цитирани всички значими изследвания правени до момента.

История на България, т. I, София, 1979 г.

История на България, т. III, София, 1982 г.

Статията „Пещерата Бачо Киро – образуване, археология и история” на дългогодишния председател на Туристическо дружество „Бачо Киро” – Милко Илиев.

Статията „Дряновският край през Древността и Средновековието” на Димитър Минчев Димитров – бивш директор на Историческия музей в Дряново, участник в проучванията през 1971-1975 г.

www.bachokirocave.free.bg

---

💕 ПОДКРЕПЕТЕ НИ 💕

Намирате за интересно и полезно това, което правим в „Дестинация Дряново“? Вече имате възможност да подкрепите дейността ни, за да продължим и то на още по-високо ниво. Много е лесно, просто отворете тази страница и изберете с каква сума месечно. Благодарим!

---

 В клипа ни за Дряново има прекрасни кадри от пещерата:

 

 

Съвсем близо до пещера „Бачо Киро“ са:

Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“

Паметник-костница

Дряновската екопътека

Въжена градина „Приключенският остров“

Музейна изложба „Археология и Възраждане“

Споделете тура