Атанас Смирнов, по рождение Атанас Стефанов Дечев, е известен поет, преводач и обществен деец. Роден на 5 септември 1909 г. в град Дряново. Син е на Стефан Донев Дечев, офицер от Българската армия и четири пъти награждаван с „Кръст за храброст“, и Димитра /Мита / Дечева.
След като завършва основното си образование в родния град, Атанас се записва в Педагогическото училище в Казанлък. Тогава заболява тежко, става трудно подвижен и това обуславя да прекара целия си живот в Дряново. Вместо да посърне, да потъне в отчаяние, той започва с невероятна енергия да твори и да развива културния живот в родния си град. В продължение на 36 години е председател на читалището (по онова време с име „Иван Владков“), основава и ръководи литературния кръжок “Николай Хрелков” (в който първи стъпки в поезията правят признати след това творци като Марко Ганчев, Димитър Стефанов, Теодора Ганчева и др.), поставя началото на редица културни празници, сред които “Поезия и песен на Балкана”.
След като остава далеч от столицата София, където живеят и творят повечето големи имена в онези години, постепенно Смирнов превръща Дряново в своеобразна културна столица на България. С годините става добър приятел с редица известни творци и много от тях често идват в предбалканския град, за да му гостуват. Неговият дом се превръща в същински културен център, а личните срещи с подобни личности увличат доста млади дряновци към творчество.
Най-ярък пример за авторитета на Атанас Смирнов е случилото се след 9 септември 1944 г. Новите властващи започват масови репресии спрямо предишни управляващи, писатели, учени, предприемачи и пр., които не подкрепят новата идеология. Мнозина са убити, хиляди са изпратени в лагери. Такава съдба е очаквала и 20 дряновци, ала тогава се намесва уважаваният от всички поет и общественик Атанас Смирнов. С неговите увещания, хората са спасени от лагера в Белене.
Атанас Смирнов е автор на поетичните книги „Кръгозор“ (1933), „Колибарски химни“ (1964), „Далечно ехо“ (1968), „Избрани стихотворения“ (1969), „Ранна светлина“ (1969).
Близък приятел с Атанас Далчев, с когото разменя множество писма (част от тях публикувани през 2006 г. в книгата „Атанас Далчев. Писма“ на изд. „Аргус“, а през 2009 г. е издадена и „Когато още пишехме писма…“).
С Атанас Далчев 
Негова опора до сетния дъх е любимата му съпруга – Стефанка Илиева Владкова.
Бай Атанас, както го наричат с уважение всички, почива на 26 февруари 1976 г. Веднага е взето решение новото училище в града да носи неговото име. Учреден е и национален литературен конкурс в негова памет, чиято цел е откриване, популяризиране и развитие на млади творци в училищна възраст.
И един любопитен спомен на журналиста Илия Пехливанов, който написва статията „За Атанас Смирнов, както съм го запомнил“ по случай 100 години от рождението на поета:
„Както е естествено в такива случаи, следваше и аз до опитам сили в стихотворството. Стихотворение, посветено на тъжното ни детство из балканските селца, благодарение на Смирнов се появи върху страниците на окръжния вестник „Борба“ – Велико Търново. Че и още едно – под заглавие „Песента на Балкана“. Пратили в Дряново някакъв хонорар. Бай Атанас ги беше предал на Дойна Даскала да ми ги донесе. Той ни намери с майка ми както копаехме папуря на „Пейча“ – над Върбаново (днес село Царева ливада). Баба Деша вместо да ме похвали, че съм спечелил пари, отсъди: „Затуй плащат житото със стотинки!…“ За нея беше ненормално държавата да оценява някакви писаници по-скъпо от хляба.“
Share this:
