Да си турист не значи само да обикаляш насам-натам и да снимаш някакви обекти. Означава и да опознаеш местните хора. А през последните дни Дряново категорично доказа, че има огромно богатство в това отношение.
Вероятно всички сте разбрали за изгорелия покрив на жилищна сграда. Една светкавица, един миг и около 800 кв. м. покрив лумна в пламъци и бе унищожен, а 24 семейства буквално останаха без покрив над главите си. С по-голяма скорост и от тази на мълнията, новината се разнесе навред. Новинарски сайтове и телевизии с удивителен хъс разнесоха лошата вест до милиони хора. Хъс, който много сериозно липсва, когато става дума за разгласяването на добри новини, каквито има в изобилие.
Медиите обаче пропуснаха това, което се случи в дните след пожара. Живущите в сградата не се отдадоха на вайкане, а започнаха бързо да организират възстановяването на сградата. На 7 и 8 май (събота и неделя) вече беше време за работа на място.
На покрива бяхме няколко поколения дряновци (не само, на помощ се притекоха хора и от други селища) и рамо до рамо работеха ученици, учители, лекари, фотографи, кметове, общински съветници, строители, шофьори, електричари, спортисти и т.н. Като равни. Двама дори посрещнаха рождените си дни там. Кофа след кофа, тухла след тухла, греда след греда – само за два дни камионът извози над 140 тона отпадъци!
Нямаше мрънкащи, нямаше скатаващи се, всички работеха здраво и дори с усмивка – защото е истинско щастие да си заобиколен от толкова много добри хора. Дори облаците се смилиха и се отдръпнаха от небето над Дряново.
Залисан в работа, дори не съм разбрал, че е направен клип. Но е добре, че го има. Защото този път телевизиите ги нямаше, за да направят репортажи. Интернет обаче позволява на всеки един от нас да бъде медия, така че не е нужно да бъдем зависими от тях.
Мнозина са тези, които нямат възможност да помагат на място, но го правят от разстояние. Осигуряват се контакти с фирми, продават се книги и приходите се превеждат по дарителската сметка, организират се различни кампании и пр.
Послепис: Ето как изглежда обновеният покрив…
Накрая ще завърша с няколко думи, които написах по повод кампанията „Колело за смет, за дете велосипед“, но са напълно подходящи и сега:
Ако някой тръгне да ви обяснява как няма добри хора и в България нищо хубаво не се случва, съжалете го.
Съжалете го, че не познава поне един-двама от купищата прекрасни човеци, че живее в такава среда, където многобройните добри новини не намират място.
И помогнете това да се промени – създавайте и участвайте в добри начинания, разгласявайте ги. Дори едно елементарно споделяне на публикация може да доведе до сериозна положителна промяна.
Share this:
