На 8 януари народът отбелязва Бабинден. Това се случва от много векове, като идеята е да се засвидетелства почит към бабите/възрастните жени, които са помагали с израждането на бебетата.
Прииска ми се по този повод да напиша няколко думи, да споделя малко спомени. Защото знам, че почти всеки от нас е запаметил чудесни моменти със своята баба и таи най-топли чувства към нея. И ако имате щастието да е все още край вас, идете и я прегърнете, поговорете, дарете й малко от времето си. Както тя го е правила много пъти.
Какво е детството без мекичките, които баба е направила за закуска?
Какво е детството без приказките, които баба ти чете за лека нощ?
Какво е зима без вълнените чорапки, които баба ти е изплела?
Какво е това да излезеш и баба да не се провикне, че е време да ядеш?
Да ядеш филиики с лютеница и сирене, които баба е произвела.
Да ядеш филиики с олио и шарена сол.
Да ядеш компоти от праскови, кайсии, малини, ягоди.
Да ядеш и да убедиш баба, че вече наистина не можеш повече…
Каква е тази рана, която баба няма да оправи с прах за рани? И да ти каже „юнак без рана не е юнак!”
Кое е това ударено, което няма да бъде пратено „на кучето” от баба? И намазано с олио, за да си внушиш, че вече всичко е наред?
Защото няма изцапано, което баба да не почисти с палец.
Защото баба никога не е уморена,
баба никога не е тъжна
баба никога не отказва помощ.
Защото баба те направи човек не с думи, а с примера си.
Share this:
