Често изтъкваме, че е много лесно да стигнете до Дряново, защото от тук минават важни пътища и Презбалканската жп линия, но това не отнема от спокойствието и едно от най-ценните неща в нашия край – чистия въздух, лечебния климат като цяло. Точно заради това през 1925 г. Дирекцията на народното здраве превръща Дряновската околийска болница (една от първите в България, открита от княз Фердинанд I през 1894 г.) в лечебна климатична станция, а пет години по-късно обявява Дряново за курортно място. Това е причината на много от старите снимки да пише „Из курорта Дряново”.
Лафчиевата къща през 1929 г.
Хотел-ресторант „Рачика“
Из курорта Дряново
Прочетете за стария път от Дряново до Дряновския манастир, известен като „Алеята на здравето”.
Безкрайно интересна е брошурката „Град Дряново като курорт”, която е издадена през 1937 г. от Дряновското културно дружество „Роден край” (можете да си купите нейно фототипно издание в Исторически музей-Дряново). В нея д-р Станчо Тананов и Стойчо Мошанов толкова убедително представят предимствата на града, че веднага започвате да копнеете да го посетите. Интересен начин е избран да се обясни географското положение на Дряново – „приблизително гдето се срещатъ (кръстосватъ) 43-ия меридианъ с 43-ия паралелъ”. Градът граничи от три страни с възвишения, които го предпазват от силни ветрове – на север е „Бряста”, на изток „Бърдото”, а на запад „Манастирските височини”. Открит е само на юг, което му осигурява обилно слънчево нагряване. Наоколо са горите „Буката”, „Герова курия”, „Одрин” (засадена от дряновци по повод българската победа при Одрин през 1913 г.) и манастирските гори, които пречистват и освежават въздуха, а дървета имало и във всеки двор.
В брошурата е публикувано и изследване на д-р Н. Койчев за периода 1916-1922 г., което отчита колко от дните са слънчеви, облачни, дъждовни, ветровити, с мъгла или сняг. Ето таблицата:
Доказателство за здравословния климат в Дряновска околия е фактът, че тук е регистрирана най-ниската смъртност в България за периода 1926-1930 г. – 13.02 промила (при 13.84 в Габровска, 14.22 в Търновска, 18.62 в Свищовска и т.н.). Чистотата била благоприятствана и от добрата инфраструктура – градът се сдобил с канализация още преди освобождението, улиците, площадите и дворовете били постлани с плочи или камъни, така че не се вдигал прах, водоснабдяването било добро, с вода от изворите наоколо, осветлението ставало с електричество, а отоплението и готвенето с дърва, чието изгаряне не замърсявало въздуха, както каменните въглища. Както пише в брошурата:
Климатът на гр. Дряново е мек и благоприятен за слаби, изтощени, преуморени и пр.
Съобщава се още, че в Дряново имало в изобилие зеленчуци, плодове и всякакъв вид храна, така че „може курортистите да се подложат и на плодолечебен режим”. Разбира се, не е пропусната и духовната храна – отделено е внимание на читалището, което още тогава било с богата библиотека, а в театралния му салон по няколко пъти в седмицата се поставяли театрални представления и се прожектирали филми. Ето къде се е случвало това:
Препоръчват се още къпането в близката до града бързотечна река и туристически дом „Никола П. Мушанов” (построен през 1931 г.), който привличал млади и стари с бюфет и хубава гледка към Дряново и извивките на Стара планина (дълги години е бил любимо място на дряновци, но днес е почти напълно разрушен).
Гледка от туристическия дом
Туристически дом „Никола П. Мушанов“
Каква романтика!
Накрая, за десерт, е представен любимият ни и днес манастир „Св. Архангел Михаил” – на 5 км югозападно от града, разположен в живописна местност – низина до река между отвестни скалисти брегове, в които има две пещери („Бачо Киро” и „Андъка”) и красив водопад.
Двора на манастира – 1935 г.
Дряновският манастир
Река и пещера „Андъка“
Храмът в манастира
Брошурата завършва с много силно обръщение от Стойчо Мошанов – един от видните политици в България през XX век. Той любезно призовава българите да пътуват из родината ни, за да я опознаят, въпреки предлагания от десетки агенции Париж. За да не се губи от красотата на изказа, ето едно към едно останалата част от думите на Мошанов:
Дряновчани Ви приятелски предупреждават, че в техния град не ще намерите пищни развлечения, нито шумни празненства. Дряново е място за отдих и почивка. Свеж балкански въздух, умерен климат, изобилна балканска вода, доведена чрез модерно водоснабдяване във всяка къща, липса на прах (целият град е павиран), електрическо осветление, пълна нощна тишина – това са предимствата на нашия град. Той предлага гостоприемството си на страдащите от уморени нерви и слаботелесните.
Ако Ви налегне скука, отбийте се на сенчестата тераса на някое кафене, вслушайте се в разговорите, за да се посмеете от сърце на дряновския незлоблив хумор. Там също ще намерите партньор за всички видове игри. Реномето на дряновските играчи на бридж е известно.
Най-сетне ние ще бъдем най-радостни, ако с днешната покана възбудим у дряновци пръснати из разните кътища на България, желанието да прекарат няколко седмици под родната стряха, навестят стари родители и роднини и си спомнят за безгрижните младини.
Драги читатели,
Дряново Ви очаква!
Добре дошли в Дряново!
Share this:
2 коментара
[…] ви кога и защо град Дряново е обявен за курорт (виж ТУК), но вероятно сте се запитали – а как туристите са […]
[…] P.S. Вижте какво чудесно описание на Дряново и какъв призив към дряновци и гостите на града прави Стойчо Мошанов през 1937 г. в брошурата “Гр. Дряново като курорт” – ТУК. […]