Едно от най-честите оплаквания на доста хора от малки населени места (и градове, и села) е, че било скучно, нямало какво да се прави. Да, ама не! Както си го направиш – има такива, които скучаят в милионни градове, в курорти, където уж има изобилие от неща за правене.
Вместо в мърморене, прекарахме в кръстосване на пътеките около Дряновския манастир следобеда на търкулналия се вече в миналото 8 февруари (щях да напиша „днес“, но вече е 9-ти, а често шеговито поправям тези, които не са забелязали или съобразили, че часът е след 00:00 🙂). Двучасова разходка край бурната река, по заснежените скали, от чията височина се разкриват удивителни гледки към крепостта на четата на поп Харитон и Бачо Киро, минахме край Пейката на любовта, пещерата „Бачо Киро“, а накрая навестихме 170-годишният храм „Св. Архангел Михаил“.
За любознателните – снимки и изчерпателна информация за района на Дряновския манастир
Тръгнахме по пътеката към Сини вир, която започва при дървеното мостче зад манастира. Много широка, лъкатушеща по брега на река Дряновска, която сега е в силата си:
Снегът се топеше леко и клоните ни хвърляха по някоя и друга шепа снежинки в пазвите, но нали дряновци сме готини хора – приехме го с усмивки 🙂 Само 4-5 минути бодро крачене и вече бяхме при тътнещия Сини вир:
Без предварително планиране, на момента решихме, че ще продължим към екстремната желязна стълба, която да ни отведе върху скалите с великолепните гледки към каньона на реката и манастира. Дори да изглежда страшничка, стълбата изобщо не е проблемна, а и определено си струва да се насладите на перспективата, която ви дава. Стълбата и гледката:
Изкачването ни стопли, а по стръмната пътека след това се сближихме с еко-био-веган-нелечебната кал, но положителните емоции изригваха все по-дълбоко от невинните ни детски души и намираха все по-явни външни изражения като потичване, подскачане и смях. Иначе казано – страшен кеф! 🙂 При първата панорамна тераска отдъхнахме, любувайки се на ето това:
На следващата панорамна тераска се намира Пейката на любовта – перфектната гледка към Дряновския манастир и величествените скали, които го пазят в прегръдката си, както и каньоните на реките Дряновска и Андъка. Радостно е, че там срещнахме симпатични млади мъж и жена, решили да си подарят неделя сред природата. Да знаете, че Пейката си има страница във Фейсбук, където посетилите я изпращат своите снимки, създавайки така голяма галерия с щастие. Ето я и нея:
Нашата бързо разбушувала се връзка с калта приключи при входа на пещера „Бачо Киро“. Място, което впечатлява хора от всякакви възрасти, класи, религии и пр. Любезно ви каня да видите и прочетете повече за този шедьовър на природата ееето ТУК.
От другата страна на мостчето е чешмата с чудесна изворна вода, процеждаща се през гигантската скала, наричана Досьовата стена:
Прочетете: Легендата за Досьовата стена
Ако искате да си направите по-дълга разходка, потопявайки се в едно от най-най-прелестните кътчета на българската природа, то непременно имайте предвид екопътеката Дряновски манастир – Боженци:
Вижте: Екопътека „Дряновски манастир – Боженци“
Отново стигнахме до манастира, където срещнахме усмихната група хора, които тъкмо излязоха от храма:
А на различни места лениво се бяха сгушили единствените тигри и лъвове, които смея да доближа:
В животинския кът винаги минавам да нагледам изключително любвеобилните козички:
Вижте: Животински кът в Дряновския манастир
Под голямата стряха до храма, където някога се е правела по два тона на година от манастирската билкова ракия, а днес се пазят големи каци, бурета и пр.:
Ако не сте ходили, не пропускайте да посетите експозицията „Археология и Възраждане“ на Исторически музей – Дряново:
Мили хора, намирайте начини и си подарявайте такива зареждащи мигове сред природата. Със сигурност не далеч от вас има поне няколко подходящи места за целта, само не забравяйте написаното на тази стара табелка до река Дряновска:
Share this:
