С фотоапарат и колело из Дряново по Великден

Община Дряново обхваща само 271 км², обикалям доста сериозно из нея, особено след създаването на „Дестинация Дряново“, но продължавам да (пре)откривам нови и нови интересни, красиви кътчета. В дните около Великден се възползвах от слънчевото време и липсата на лекции, качих се на колелото, обикалях и снимах. Предимно по-непознати места. Някои от тях ще са по-красиви, когато се раззелени хубаво, други ще бъдат скрити след разлистването, но няма страшно – ако има интерес, ще пусна и „С фотоапарат и колело из Дряново по Еньовден“, примерно 🙂

Нарочно ще започна с този кадър, защото е изключително интересен и искам да съм сигурен, че няма да го пропуснете. Това е старото, тясно пътче от град Дряново към Дряновския манастир – много любимо местнце. Отдалеч помислих, че пичът снима със статив, а се оказа, че е художник и рисува пейзажа! И беше толкова въодушевен, вдъхновен, че нямам думи да ви опиша – с онзи изцъклен, искрящ поглед на луд гений, който е във вихъра си. А децата в далечината си караха колела и ме изненадаха приятно, когато много вежливо поздравиха с „добър ден“, когато минах покрай тях.

Една много привлекателна точно в тази част на годината пътека, която води към…гробищата. Тези на бившето село, сега квартал Цинга.

В и около Дряновския манастир. Първо няколко мартенички на фона на костницата:

Глухарчета и маргаритки изпъкват пред камъка на 170-годишния храм, по който и днес могат да се видят следи от обстрелването му по време на Априлската епопея през 1876 г.:

Близо до северния вход на храма има чешма, но малко зад нея има друга, неработеща, обгърната в бръшлян, върху която има плоча с едва четлив надпис – споменава се игуменът Авксентий, накрая е посочена годината 1895-та:

Малко облачно точно в момента на снимане, но цъфналото дръвче носи достатъчно пролетно настроение:

От не много време има нова мода – в чешмата накрая на алеята към пещерата „Бачо Киро“ се хвърлят монети:

Какви местенца се спотайват встрани от главния път Дряново – Габрово :)) Няколко много симпатични вили, сгушени сред растителност:

Близо до тях има и поточе, което минава под пътя и по-надолу се влива в река Дряновска:

А от другата страна на пътя се натъкнах на ето тази удивителна гледка /представете си какво ще е като се раззелени!/:

Вдясно от тази полянка тече поточето от горната снимка, като пропастта не е малка. В нея има едно дърво, което по невероятен начин се е преборило с тежкия терен и се е закрепило за живот, оформяйки изключително странна, но и вдъхновяваща гледка:

Нека сега се върнем малко из града. Знаете ли къде е тази къща? Едва ли, много малко хора я забелязват. Намира се близо до реката, когато минавате покрай гаражите до жп линията. Нея ще видите на долните снимки.

Пак в тази част на града е и следващото кътче. Имаше рибар, дойде и една жена, която разхождаше кучето си, спасено от улицата и видимо много добре гледано в момента /и много дружелюбно/.

Малкото растителност по това време на годината дава нови гледни точки. Тук се вижда мостът над река Дряновска, построен от майстор Колю Фичето през 1861 г.

А до въпросния мост има готина беседка, където спокойно можете да се полюбувате на гледката, да почетете книга, да поговорите с приятели. Иначе казано – да се порадвате на живота :))

Близо до моста има и градини, включително кошери /една пчела доста настойчиво ме подгони, когато приближих прекалено, за да снимам/:

Следващата гледка сигурно ви е добре позната – още едно бижу, измайсторено от Колю Фичето – храм „Св. Никола“. В случая – западната фасада, върху която се разлива априлското слънце.

Едно любимо местенце за снимане, което случайно открих преди няколко месеца. Мъничко в една или друга посока и гледката става доста различна. Едно е долу от пътя, съвсем друго от полянката до къщата :))

От другата страна на пътя се промъква едно малко поточе, чието корито сега е разчистено /т.е. отрязани са дърветата и храстите, но още не са извадени/ и по-лесно се забелязва, но може би и по-трудно ще оцелее в летните жеги, когато сянката ще е по-малко…

И последен кадър – коронният ми номер – да карам без ръце, за да снимам в движение:

Това пътче води към село Руня, което е на 8-9 км от града. Но за този велопоход Дряново-Ганчовец-Руня ще напиша отделно в маршрутите ни, защото заслужава сериозно внимание.

Пътувайте, мили хора, опознавайте страната и света, но не подценявайте и Дряновския край, където също има много прекрасни местенца, които ви очакват :))

Posted By

Ники Карагьозов

Роден, отраснал и със сериозни намерения да живея в Дряново още дълго. Обичам си го. Но приказките не помагат много, искат се действия. „Дестинация Дряново“ е един от начините ми да помогна на родния ми кРАЙ да стане по-добро и приятно място за живеене. Защото ми пука и защото смятам, че всеки трябва да допринесе с нещо за общото благо. Бакалавър по културен туризъм от университет „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново.