Ето най-пресният пример за това как дейността на „Дестинация Дряново“ води до съвсем реални положителни резултати – група студенти от Полша, които през този семестър учат във Великотърновския университет по програма „Еразъм“, дойдоха в Дряново на 18 април и получиха почти 8-часова разходка из града и в района на Дряновския манастир. И това е стегнатият вариант :)) /с посещение само на една от музейните експозиции/
Как се стигна до това? От великотърновския клон на ESN (организацията, която се грижи за студентите по „Еразъм“) редовно организират екскурзии на пристигащите чуждестранни студенти и се свързаха с мен, предлагайки да направят такава до Дряново. Аз това и чакам! Веднага избистрихме програмата и в събота сутрин (18 април) разходката започна!
По по-закътаните улички, край чудните цветни градини на дряновските къщи, стигнахме до първата ни цел – музей „Колю Фичето“ /вижте повече за него ТУК/. Поговорих им за живота и удивителните строежи на Първомайстора, разгледахме изложените инструменти, ретро и нови фотоси, както и макетите, разбира се. Така опознаха повече и Търновския край, тъй като значителна част от творбите на известния ни съгражданин се намират тъкмо там.
След това се отправихме към релефната карта на България /виж повече за нея ТУК/, но пътьом минахме през двора на храм „Св. Никола“ и Фортуна ни намигна – оказа се, че този път е отворен без предварителна уговорка /стана ясно, че всяка събота и неделя баба Руска отваря от 08:00 до 12:00 ч/. Влязохме за малко, разгледахме стенописите, гостите се качиха на великолепните балкони, аз поснимах и продължихме по план.
По няколко думи за релефната карта, часовниковата кула, Икономовата къща и слязохме към пл. „Освобождение“, където видяхме и дряновската „Майка България“, след като търновската вече им е добре позната. А около нашата в момента е изключително красиво, тъй като цветята са в разкоша си:
След това минахме покрай „Усмихнатите пейки“, по възрожденски архитектурен ансамбъл „Старата улица“ и за няма десет минутки вече бяхме при моста над река Дряновска, построен от майстор Колю Фичето през 1861 г., и намиращата се точно до него „Стена на Колю Фичето“, където е изобразен той в цял ръст, елементи от негови строежи и два цитата.
Отлично място за кратка почивка, особено при чудното слънчево време. След два часа из града, дойде време да пръснем малко чар и около Дряновския манастир /вижте обстойна информация за него ТУК/. Пристигнахме там около 12:40ч – точно за обяд. Избрахме гостилницата на манастира, като най-лесният извод, който направих – шопската салата е много тачена от полските студенти! 🙂 Приятната изненада дойде от таратора – с пресен копър и нарязана на малки кубчета, а не настъргана краставица. И в красиви купички:
Събрали сили, тръгнахме с широка крачка към пещера „Бачо Киро“ /за нея ТУК/, за да хванем обиколката по дългия маршрут, която започва в 14:00 ч. По алеята натам се увеличихме с двама – убедих една двойка, че си струва да минат по дългия маршрут, който наистина разкрива великолепието на пещерата. Оказа се, че вече обиколките по него за групи по-малки от 15 души започват от 1 май, не от 1 април, но екскурзоводите още веднъж доказаха, че са много готини и си обичат работата – разведоха ни :)) Специални благодарности на Стела за чудесното отношение, качествена и забавна беседа. Накрая отидохме и до Концертната зала, където имаше десетки деца, явно на екскурзия, като малките не пропуснаха да изпробват акустиката на залата – пяха, рецитираха :))
Успях да щракна едно от образуванията, които ми липсваха в албума – Скалните гъби:
След дълбините на пещерата поехме по пътеката към върха на скалата Боруна. Свежа зеленина, най-разнообразни и разноцветни диви цветя, цъфнали диви ягодки – гледка, която пълни и очите, и сърцето.
Показах им останките от крепостта и кулата-водохранилище от VI в. и продължихме към Пейката на любовта. Там не може да се мине набързо, защото гледката е…безсловесен съм, просто трябва да я видите. На живо! Снимкита са си снимки, но на живо е в пъти по-грабващо.
Оказа се, че не сме сами – на отсрещната скала, Стринава, имаше друга стабилна група, с която осъществихме контакт с едни не особено членоразделни звуци 🙂 После взехме, че се засякохме в двора на манастира, като те много надъхано поеха към третата скала около манастира – западната, над пътя към Габрово. Ето ги тук, около дървения кръст, откъдето легендата гласи, че ехее едно време са скочили две моми с преплетени коси:
От високата скала набързо се озовахме долу до реката, слизайки по вдигащата адреналина метална стълба. Няколко минутки до Сини вир, после по пътеката край реката и се върнахме в двора на манастира.
Разходката ни приключи в 17:20 ч, когато влакът пристигна шокиращо точно на спирка „Бачо Киро“, която е в близост до манастира.
Много благодаря на ESN, на дошлите студенти, които се държаха чудесно, на хората от музея, пещерата и баба Руска, разбира се.
Кои са следващите любопитни кандидати, които желаят да опознаят Дряновския край? Очаквам ви! :)))
Share this:
