Мечките се чувстват най-добре в гората, рибите във водата, птиците в небето. А моя милост – в родното Дряново, заедно с група любознателни хора, които искат да научат повече за него. Тогава вдъхновението направо прелива и съм в стихията си. Особено при толкова хубави люде, като включилите се в туристическата обиколка на Дряново, която направихне за тазгодишните празници на града.
В уречения час дойдоха над 20 души – местни, от Габрово, Горна Оряховица, завърнали се от Будапеща и София дряновци и др. Поговорихме си за майстор Колю Фичето, за възрожденския архитектурен ансамбъл „Гилей“, Руския паметник и защо „Ракетата“ се нарича така.
Вървейки по главната улица, се върнахме 100-ина години назад във времето, когато Дряново е очаровала с автентичната си архитектура дори царица Елеонора. И на какво се дължи промяната.
След това се насладихме на идилията в двора на прелстния храм „Св. Никола“ и продължихме към статото училище. Споменах любопитната история на изпъчилата се в далечината борова гора „Одрина“, както и за веселите случки в някогашния хотел „Рачика“.
Отделихме подобаващо внимание на релефната карта на България, часовниковата кула и Икономовата къща, която е била спасена на косъм от разрушаване.
На Ларгото дойде време за снимки – с Колю Бързака и неговото куцо магаре (сещате се, нали – песента за дряновските булки), но и на смелата ни туристическа чета. Такива приятни моменти трябва да се запаметяват с фотографии 🙂
Продължихме по „Старата улица“, сред къщите на по 150-170 години, и се отправихме към последната спирка – моста на Колю Фичето.
Два смислени часа, прекарани в приятна компания, под приятно галещите слънчеви лъчи на октомврийското слънце. Два часа пълно блаженство.
Благодаря ви Сашо, Ния, Таня, Крис, Янтра, Теди, Карлос, Петя, Анди, Лъчо, Кате и всички други! 🙂
Ники Карагьозов
Share this:
