Проф. д-р арх. Александър Рашенов е роден в Дряново на 19 февруари 1892 г. Баща му Христо Рашенов не е имал завършено дори гимназиално образование, но е бил избран за съдия, тъй като бил много честен и мъдър човек. Най-голямо от трите му деца била Кина, която станала учителка в Търново, средното бил Александър, а най-малкото Стефан – адвокатът, защитавал Гео Милев в процеса за поемата „Септември“ и писател с псевдонима Станимир Лилянов.
Александър бил много прилежен ученик, който рисувал изключително добре и това му помогнало в бъдещата работа. Завършва архитектура в Прага, Чехия и се завръша в България. През 1924 г. към Националния археологическия музей се открива архитектурен отдел и за негов уредник е поканен точно арх. Александър Рашенов. Той е единственият работник в този отдел, но това не му пречи да проучи и направи планове за реставрацията на редица знаменити български крепости и други обекти.
Най-значимите му реставрации са на Балдуиновата кула (използва за образец кулата от средновековния град Червен), главната порта и крепостната стена на Царевец, източната порта на ханския дворец в Плиска, където прави и укрепване на руините, църквата „Св. София“ в София. Рашенов прави и проекта за реставрация на родната къща на Иван Вазов в Сопот, която е била опожарена през юли 1877 г. Строежът й започва през 1931 г., а на 6 юни 1935 г. е тържествено открита като музей. Речи държат проф. Михаил Арнаудов и цар Борис III, който прерязва и лентичката на възстановената къща.
Царевец
Храм „Св. София“
Къща-музей „Иван Вазов“
Макет на първата българска църква в Плиска
Прави проучвания на Кръглата църква в Преслав, на която прави графична възстановка, „Св. Георги“ в София, той прави първите проучвания на крепостта в Мезек, проучва част от крепостната стена на Сердика. По негов проект е цялостно реставрирана и църквата „Св. Никола“ в Сепарева баня. Заедно с легендарните братя Шкорпил работи по църквата в Дженевара, Варненско, прави разкопки и на римската баня в Кюстендил. Имал е и разработени проекти за реставрацията на Плиска, Преслав и Мадара, но ранната му смърт ну ме позволява да ги осъществи. Те все пак влизат в употреба, тъй като наследникът му в архитектурния отдел към музея, Петър Карасимеонов, в голяма степен се води по тях при работата си.
Храм „Св. Георти“ в София
Крепостта Мезек
Кръглата църква в Преслав
В периода 1927-1929 г. Рашенов е съредактор на сп. „Архитект“ – изключително авторитетно и ценено в онези години. През 1932 г. излиза книгата му „Месемврийските църкви“ – първата монография за Несебър и най-пълното изследване на неговите най-големи забележителности – средновековните църкви. Тя е била двуезична – на български и френски, като още с излизането си предизвиква огромен интерес и най-видните византолози пишат рецензии за нея. През 2006 г. излиза нейно фототипно издание, дело на музей „Старинен Несебър“.
В днешно време Съюзът на архитектите в България връчва награда на негово име, а в родното му Дряново има кръстена на него улица.
Ако прочетеното дотук не ви е убедило какъв забележителен човек е Александър Рашенов, вижте какво пише за него доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова, преподавател в УАСГ и бивш директор на Националния институт за недвижимото културно наследство:
„Александър Рашенов е личност – епоха в българската реставрация. Огромна част от реставрациите в периода между двете световни войни са свързани с неговото име. Той е рядък ерудит, архитект-творец, художник, публицист, общественик, неуморен изследвач на българската архитектурна традиция. Всеки народ, всяка епоха, всяка професионална общност има нужда от своите легендарни личности. За българската реставрация от първата половина на XX век това е арх. Александър Рашенов. Той е човекът, който поставя реставрационната дейност на теоретични основи, сравними с европейската практика по това време.“
Share this:
2 коментара
Мили хора,
Поздравления за идеята ви! Попаднах случайно на тази страница и се развълнувах, защото съм роднина на Александър Рашенов.
Искам само да допълня информацията ви – бащата на Александър, Христо Рашенова, има не три, а четири деца. След Кина се ражда най-големият му син Йордан /Юрдан/ Хр. Рашенов [26 апр. 1884 – 15 март 1966, Русе], виден адвокат в Русе. Завършва право в Женева, където се среща с В. И. Ленин 1904 и Плеханов. Архивът му се пази в Русенския исторически музей. Едната от двете му дъщери – Катя Рашенова – е известна в музикалните среди пианистка и музикален педагог, починала отдавна, в 1965 г. Аз съм нейна дъщеря.
Поздрав, Даня Доганова
[…] Другата връзка на Иван Вазов с Дряново е косвена – неговата родна къща в Сопот била опожарена през юли 1877 г., но почти шест десетилетия по-късно била възстановена по проект на родения в Дряново арх. Александър Рашенов. […]