Всеки годишен сезон има своя чар и в България сме големи щастливци, че можем да се радваме на разнообразието и на четирите. В пролетта, обаче, има нещо по-особено, нещо едновременно величествено и удивително красиво. Раждането на живота, идващ с песента на първите синигери и славеи; нежността на бавно разпукващите се пъпки по дърветата – това е абсолютната сила на природата! Да видиш как нежното кокиче или минзухар смело изправят снага сред изсъхналата трева или дори през снега – вдъхновяващо! Стига да имаш очи да се впечатлиш и ум, за да си правиш житейски изводи от това. Сега ви каним на една пролетна разходка из Дряновския край 🙂
Дряновото дръвче пред беседката по екопътеката над Дряновския манастир, закичено с миналогодишни мартенички. По нашите земи дрянът се вижда много, много често. Емблемата на нашия край – здрав, издръжлив и със силни корени – колко символика има само! Изключителен по рода си, с множество лечебни свойства, използван в бабините сладка през зимата и в сурвакничките на децата – определено свързваме дряна с точно онези хубави емоции, с които свързваме и родното Дряново.
С този минзухар се срещнахме още на 21 февруари! На една полянка северно от града. Както виждате, тревата е по-висока от него, та за малко да го пропуснем. Сгушен, малък, но толкова издръжлив – определено символ на това, че природата си знае своето и нищо не може да промени естествения й ход. Винаги сме се наслаждавали на тези така малки, но силни жълтурковци, които не се страхуват от студа и смело се нареждат сред първите вестители на пролетта.
В района на Дряновския манастир има направо килими от минзухари! Край пътя, край пътеките, навсякъде! Септември и октомври диви циклами, сега минзухари (а знаете ли, че си имаме и диворастящи орхидеи?)
В село Горни Върпища се натъкнахме на приказна гледка – полянка, продължаваща в отлично поддържаната градина на една къща, с кокичета, синчец и минзухари. По много! Шарено като чипровски килим 🙂 Толкова много пролет в една малка полянка… А сега си представете цялата тази палитра от цветове – успокояващо зелено, сияещо жълто, нежно лилаво – и всичко това, дъхащо аромата на свежест и виталност – ето това е Дряново в пролетните месеци 🙂
Няма шега, няма измама – наистина цяла полянка!
Край пътеките над Дряновския манастир има и горски теменужки – бели, лилави, каквито поискате. Знаехте ли, че за тях има и легенда? Смята се, че първата теменужка е девойка, която помолила боговете за закрила, а те в отговор я превърнали в нежно цвете и скрили в дълбока гора. Е, дори и без легендарното, знаем със сигурност, че горската теменужка е една от множеството лечебни обитателки на нашия край и че през пролетта ни чака по пътеките над манастира.
И игликите са на линия, очакващи сигнала на природата за настъпването на пролетта. Удивително е как тези малки пъстроцветни госпожички се надигат изпод увяхналите листа, готови за новия сезон с все същата доза красота и с все същото желание да бъдат забелязани 🙂
Накрая – една галерия с подбрани пролетни кадри, която ще обогатяваме във времето:
Вижте още:
За розите в Дряновския край
Дряново, лалетата и китната пролет
Share this:
