„Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…“ – Атанас Буров
Днес, 30 януари 2015 г., се навършват 140 години от рождението на големия български банкер и държавник Атанас Буров. Неговата връзка с Дряново не е съвсем приятна, но пък е паметна, запечатала се в спомените на много дряновци – през 1948 г. е интерниран тук от новата власт, тъй като е бил от онези влиятелни и можещи мъже, които са били способни да подкопаят основите на Партията. Живял е в Дряново със съпругата си Смарайда, а често при тях е била и тяхната внучка Магда. Това продължава кратко, защото през 1949 г. Буров е изпратен в лагера в Дулово.
Когато човек гледа през очите на вековете, той не се лъже. Човек без майка и без отечество е кръгъл сирак. Няма по-нещастни хора, тръгнали по принуда да печелят по света. Нищо, нищо не чинат парите, когато никой не те чака с обич в Родината! Повярвайте ми, по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори и бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ще ви храни и закриля. Заклевам ви, никога не я изоставяйте! – Атанас Буров
Част от срещите на Михаил Топалов с Буров за написването на знаменитата книга „Срещи с Буров“ се случват точно тук. А къде и как всъщност е живял прозорливият държавник в Дряново? Научаваме интересни подробности от инж. Иван Тасев (тогава ученик), който е бил в съседната стая и е общувал много с Буров. Преди няколко дни той е споделил спомените си в интервю за dnesbg.com.
Иван Тасев разказва, че Буров е живял в таванската стаичка на една къща до милицията (едва ли случайно), като в малкото помещение е трябвало да се съберат той, съпругата му Смарайда, а често и внучето им Магда. Без да разполагат дори с готварска печка. А за да стигнат до стаята, трябвало да минават през първия етаж, където бил разположен областният комитет на Партията.
Ето я въпросната къща, където някога е бил хотел „Рачика“ – на пл. Възраждане, точно до ОББ. Милицията е била на същия площад, в сградата пред храм „Св. Никола“.
С Тасев често играели на табла – любимо занимание на банкера. Ежедневието на Атанас Буров включвало по два пъти да се разписва в милицията, всяка вечер да се разхожда със съпругата си до боровата гора (наричана още Одринската гора, тъй като дряновци я засадили по повод победата на българската войска при Одрин), както и много чести посещения на библиотеката, откъдето вземал книги и изключително много четял. Бил среден на ръст, дори дребен, което не било пропуснато от дряновци:
Фaктичecки жeнa мy бeшe пo-eдpa oт нeгo. Дaжe дpянoвчaни c ycмивкa кoмeнтиpaхa, чe oбyвкитe нa Бypoв ca c пo-виcoки тoкoвe, зa дa e пo-виcoк oт жeнa cи.
Въпреки че бил вече на преклонна възраст, за Атанас Буров нямало спокойствие – нова присъда, лагери, затвора в Пазарджик, където намира смъртта си при доста съмнителни обстоятелства. Съпругата му Смарайда продължава да живее в Дряново още поне две години след това.
Инж. Иван Тасев е продал въпросната къща преди няколко години, като новите собственици са решени да съхранят и покажат значението й за българската история. Тяхното желание е да превърнат мястото в музей, за да покажат изключително тежките условия, при които е живяло семейство Бурови. Тук все още се пазят двe гpaфики нa бpюкceлcки къщи, кoитo ca били oкaчeни в cкpoмнaтa таванска cтaичкa.
Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава. – Атанас Буров
Повече за живота на Атанас Буров можете да прочетете ТУК.
Share this:
