Дори не съм роден в Дряново. Но любовта ми към този #кРай е толкова силна и нелогична, че трудно може да се обясни. Разбира се, в основата на всичко е фактът, че тук израснах, тук учих и тук бях възпитан. И вярвам, че се получи добре.
С Ники се познаваме от доста време. Така е в малкия град. Дори и да не искаш, познаваш всички и те те познават. Преди година се сближихме заради МОГА Дряново. Двамата с него, плюс Галя, Ману и Станимир сме в основата на възраждането на организацията, чиято единствена цел е да направи нашия град по-добро място за живеене.
И тук има прекрасно съвпадение, защото целта на Дестинацията е същата.
Е, разбира се, че цел е и Дряново да стане по-популярно, тълпи туристи да се стичат от всички краища на света и прочие. Но под това лежи общия ни стремеж да създадем една устойчива локация, която добре пази добрите си природни и исторически дадености и към тях прибавя нови интересни неща. А от това полза имат всички.
Дълго време Дестинацията беше само фейсбук страница и аз тайничко се надявах, че един ден, когато Ники реши да направи и сайт, ще се съгласи да се включа в проекта. За дряновци Дестинацията е местната медия, в която има винаги адекватна информация. За недряновци, Дестинацията е мястото, където могат да се ориентират какво да посетят, кога и как. За мен Дестинацията е един от многото съвременни начини Дряново да развие своя потенциал, а дряновци да бъдат по-успешни и да живеят по-достойно. И аз заедно с тях.
А защо пустото Дряново? Нима планините са по-високи, горите по-зелени, водите по-бистри, а хората по-мили? Не, не са.
Но Дряново е моето място, моят уют. Ако има зрънце логика в любовта ми към този край, тя се крие в комбинацията от прекрасното ми семейство и прекия досег с природата. Тук се чувствам спокоен. А това спокойствие ми позволява да мечтая.
Съответно това е мястото, за което мога да мечтая да направя Коледен базар с къщички, много лампи, Дядо Коледа за децата, приказки на живо и греяно вино. Само тук мечтая да направя и поредица от фестивали, които да привлекат музиканти, художници, поети, кулинари, пътешественици и какви ли не още интересни хора.Тук мога да си представя да изградя образователен център за деца както от региона, така и от цялата страна.
Тук вървя по улиците и във всяка запустяла сграда виждам процъфтяващ бизнес или семейства с деца. Тук знам всички пътища и тук мога да събера приятелите и докато им разливам домашна ракия да им разказвам митове и легенди за села със забавни имена (кой друг си има Къртипъня, а?). Тук мечтая да си пия кафето сутрин и тук мечтая децата ми да растат.
Тук се чувствам спокоен да реализирам собствените си идеи, да реставрирам велосипеди и да правя сайтове.
Тук виждам хората обединени от желанието си да живеят на по-добро място, осъзнаващи и работещи за това. Не, не го виждам в момента. Но го виждам в главата си и знам, че може да се случи и от нас зависи.
За едни е Шумен, за други Бургас, за трети Ню Йорк, за мен е Дряново. Котвата ми е тук и знам, че от мен зависи това да е за добро. И това се отнася за всеки един от вас.
Е, Дестинация Дряново е една малка част от всичко това, което виждам. Инструмент за сбъдване на мечти 😉
А сега, хайде към сбора, да си кажем по едно наздраве!
Share this:
2 коментара
Радвам се на такива амбициозни млади хора,като г-н Македонски, които засега загърбват перспективата да работят или в София или в чужбина. Те са рядкост, но като ги има, Дряново няма да загине! Не отидох никъде, макар, че трябваше да работя в Българското национално радио през 70-те години на миналия век.Съжалявам за пропуснатия шанс, но от съдбата си човек не може да избяга. Когато бях млад, живота в нашия град беше коренно различен от днес. Нямаше дискотеки, интернет или други така наречени IT занимания, но намирахме начини да се забавляваме и „уплътним“ свободното си време. Иска ми се да има повече такива младежи, като членовете на сдружение МОГА. Дано те променят облика на Дряново. Желая им успех! Любомир Димитров/Бахчеванов/ – журналист – гр.Дряново
[…] Историята на Александър за това как и защо се включи в &… […]