На снимката: панорама над с. Пейна /Дряново/ с изглед към ридовете на Стара планина
От близо половин година в българското интернет пространство циркулира една статия, която има претенцията, че разгадава мистичния въпрос „Колко струва спокоен живот на село?“ (ето я). Първият път, когато я прочетох се позасмях, защото реших, че някой просто гони кликове и аз съм се хванал. Въпросната статия обаче упорито продължава да циркулира из групи и страници във фейсбук, а хората отдолу влизат в спорове и всеки защитава своята истина.
Преди да споделя моята истина за тези, на които не им се чете оригинала, ще опитам обективно да го преразкажа – авторът чисто математически изчислява реално колко пари би ни струвало да отидем да живеем на село, като в сметката общо взето се цели постигане на равносилен комфорт спрямо живеенето в апартамент в града на база основни параметри като колко ти е топло, колко добре е обзаведено, колко ти е красиво и прочие. Отчитат се разбира се и разходите по поддръжка на двор, проблемите с транспорта, постоянните ремонти и евентуално поддържането на зеленчукова или овощна градина.
Изводът с две думи – скъпо е!
Сравнението обаче е силно изкривено поради подбора на параметрите и начина, по който са представени. Защото както от живеенето в един квартал на София можа да е приказка, така живеенето в друг да е ад. При равни цени един апартамент може да има нужда от много по-малко ремонт, друг да е за основен. Транспортът в големите градове, особено София, всъщност е в пъти по-неудобен и скъп спрямо живеенето в село, което е близо до голям град, като изключение правят живеещите близо до линиите на метрото или до работата си. Да не говорим, че част от посочените цени са си направо безумни, но това показва само едно – статията е писана от човек, който никога не е живял на село 🙂 Цифрите биха могли да бъдат верни в някакъв точно определен контекст, предназначен за строго определен тип хора.
Сравнението също така има и друг ефект – изначално предопределя решението къде да живееш, постявайки го само в неговата финансова рамка. И това макар и логически вярно, отразява само една страна. Тази на хората, чието разбиране за качествен живот е свързано с максимален физически комфорт, но в същото време нямат финансите да си го осигурят навсякъде.
Моята гледна точка е на човек, който е склонен да жертва част от комфорта си в името на няколко плюса, които нито един голям град в съвременна България не може да осигури:
1. Спокойствие за децата ти – къде са, какво правят, с кого са, може ли да им се случи нещо на улицата.
2. Постоянен досег с природата и всичко, на което това те учи – дисциплина, способност да цениш и най-малките неща, търпение, постоянен стремеж към красота, твърдост понякога.
3. Възможността да отгледаш сам част от храната, която консумираш и всички ползи, на всеки един етап от процеса.
4. Тоталната липса на напрежение, която хората в големия град си прехвърлят един на друг в офиса, на улицата, в градския транспорт, от кола в кола. А пряко следствие от това е спокойствието, което ти позволява да вземаш много по-правилни и далновидни решения.
5. Здравето с условието, че тук не говоря за достъпа до здравни услуги, който в различните краища на България е различен и е нещо, с което всеки, който живее на село, трябва да се съобрази. Става дума за здравето в следствие на физическия труд, активния живот и силната храна. Не е панацея, но е добро начало.
6. Свободата да правиш каквото искаш – ако имаш късмет да разполагаш с голям двор, ставаш изцяло самостоятелен и тогава се съобразяваш само със себе си и най-важното – не пречиш на никого с лошите си навици 🙂
7. Възможността да си енергонезависим. За разлика от града, в къщата на село, ако си избирал правилно, можеш да сложиш соларни панели, да пуснеш една сонда и станеш практически енергонезависим. Отоплението е по-трудно, сравнено с ТЕЦ или климатик, но далеч не е по-скъпо и колкото и наивно да звучи – нищо не може да замени топлината на огъня.
Моят извод: не, не е евтино. Ако искате луксозна къща с изолация, камина с водна риза и климатици за лятото, перфектно зелен и окосен двор, парник със зеленчуци и капково напояване с помпа, расово куче с храна за расови кучета, вана в банята за 5 000 лв., топла вода нон-стоп, перфектна чистота и раждащи големи обеми плодове овошки. Особено ако искате да постигнете всичко това за 3 месеца.
Но ако сте от хората, които искат сами да изработват удобствата си и нямат проблем да почакат за тях; ако обичате животните във всичките им форми и държите просто да са здрави, спокойни и да ви дават това, от което имате нужда; ако нямате проблем да бършете прах всеки ден заради камината или студът сутрин, когато печката е изгаснала не ви плаши, а освежава и разбужда; ако за вас да постигнете мечтания дом не е въпрос на една торба пари, а на време, труд и забавление, които ще споделите с любимите си хора; ако мечтите ви не се побират в 65 кв.м. с общите части на стойност минимум 150 000 лв. в приличен квартал и нормално построен блок, който уви, няма да има нищо общо със съседния; ако сте готови да излизате от зоната си на комфорт в името на нещо по-голямо – тогава животът в къща на село е за вас.
Аз се самоопределям като втория тип. Макар че харесвам цивилизацията, не мога без да прекарвам време в големите градове и да се срещам с приятелите си там. Намирам очарование и в софийските залези, а столицата ни между 6 и 7 сутринта е просто вълшебна. Но знам, че в същината си съм селянин. И на мен не ми е скъпо да живея на село.
Единственото скъпо в живота в българско село е липсата на хора. Тях не можеш да си ги купиш. Но затова пък можеш да се опитваш да ги убедиш, че ако сте заедно, няма страшно.
Затова, каним автора на статията да поживее в Дряново или някое дряновско село. Ние ще му помогнем с избора на къща, с ремонта. Пък след една година сме готови да седнем и да си премерим математиките 🙂
Share this:
