Ето какво са правили туристите в Дряново през 30-те години

Разказах ви кога и защо град Дряново е обявен за курорт (виж ТУК), но вероятно сте се запитали – а как туристите са прекарвали дните си тук? Един много интересен разказ на Сава Русев ни разкрива много любопитни подробности по темата. В книгата си „Спомени и анекдоти за великотърновци“ той споделя историята на трима търновски учители, които дошли на почивка в курорта Дряново. Ето за какво иде реч:

ВАПОРА (ВАПОРДЖИЕВ)  

Учител по музика, сръбваше си порядъчно, но не се напиваше. Пиеше повече прав до тезгяха. Чука се с други пиячи и си говорят. Имаше трима сина, световно известни музиканти.

През турската война на учителите-войници не са им плащали заплати. Но след войната излиза едно министерско постановление да им се платят заплатите за цялото време, докато са били на война. Така че те получили заплата за цяла година. Толкова много пари не били виждали през живота си.

В Търново се бяха явили два-три случая на холера,пренесена от фронта. Вапора и Цеката решили да се махнат от Търново, да избягат от холерата и отидат някъде на курорт. Избрали град Дряново.Отишли там и се настанили в единствения хотел в центъра на града на Рачика. Чернев, като се научил, че са отишли в Дряново, и той отишъл при тях. Хотелът имал две стаи. Те се настанали в стая № 1, която имала три кревата, а под нея долу била кръчмата.

Вапора предложил да живеят по програма като кооперация и по негова команда. Всички се съгласили и започнали. Сутрин влизат в кръчмата и докато им се приготви закуската, пият коняк. Конякът им харесва и не бързат със закуската. Като закусят, излизат на разходка вън от града. Към единадесет часа се връщат, но се отбиват по кръчмите, които им се изпречат по пътя, и пият сливова ракия, към дванадесет пристигат при Рачика и пият коняк. Рачика им е приготвил куруклия-гювеч за обяд. Почват да обядват и пият вино. Но виното хавале работа, много им надува коремите. Затова Вапора им прави сечено. Взема един сифон и им църка направо в устата. Това било сечено. Обръщат пак на коняк. Отиват след това горе да си починат, но си вземат една бутилка коняк, за да има какво да пият, докато се събличат. Към пет часа стават и отиват на друга страна извън града на разходка.

Основателите на туристическото дружество в Дряново (1925 г.)

Стане ли шест-седем часът, се прибират и пак се отбиват в кръчмите, които им се изпречат по пътя. Там пият сливова ракия. Като стигнат при Рачика, който им е приготвил вечеря, започват да вечерят и пият вино. Вапора им прави сечено и обръщат на коняк. Като им се доспи, се качват горе и вземат една бутилка коняк да има какво да пият, докато се съблекат и легнат. Тая програма се повтаря всеки ден.

Един кръчмар докарал от Станчев хан едно буренце тригодишна хубава сливова ракия. Като му се закротили тримата даскали и няколко дряновци, ракията се свършила. Вапора се възмутил. Каква е тая кръчма да няма ракия и отишли в друга кръчма да си допият. Дошъл един познат дряновец в сладкарницата на вуйчо ми и му казал: „Пратили сте трима даскали в Дряново, изпиха ни всичката ракия и вино. Ако ни бяхте пратили още трима, щяха да ни изпият и водата от реката.”

Когато се върнали в Търново, Вапора казал, че дряновци са мошеници. В първите дни давали ракията по осем гроша. Полека-лека я направили шестнадесет гроша и ако са стояли още, можели да я направят и двадесет гроша. Те нямат срам. Един от кръчмарите, при когото се отбивали, казал: „Това се казва даскали и интелигентни хора. А то нашите само любов правят с даскалиците и пият боза като децата.”

А днес ще ни говорят за алкохолен туризъм, а? 🙂 Разбира се, това си е частен случай, не приемайте, че това е била програмата за всички туристи или всички търновски учители са били такива. Хората са се видяли с повечко пари и са му поотпуснали края.

Имате ли някоя интересна история за хората в Дряново преди години? От вашите баби и дядовци? И/или стари снимки? Споделете ги с нас :)) Или на имейл info@destinationdryanovo.com или на Фейсбук страницата ни.