Тодор Попов – българският Брамс

Гоце Делчев е казал, че вижда света единствено като поле за културно съревнование между народите. В това отношение Дряново има своя значим принос – с писатели, филолози, художници, музиканти и пр. (вижте раздел Личности). Време е да се запознаем с още един забележителен човек от нашия град – композитора Тодор Попов. Споделяме ви прекрасния текст на Емилия Михайлова, уредник на отдел „Нова и най-нова история“ в Исторически музей – Дряново.

Известният български композитор Тодор Попов е роден на 23 януари 1921 година в град Дряново в семейството на Иван Попов и Стефана Йовчева. В ранните си ученически години той се запознава с песните на своята учителка Пенка Славчева Тодорова. Музикалната му дарба се изявява и той участва в училищния хор, свири на китара, а като цигулар се включва в музикалното дружество “Гъдулка”, към което е сформиран градски хор и оркестър. През 1934 година бъдещият композитор продължава образованието си в Търново, където свири в гимназиалния оркестър.

В репертоара му са включени интересни творби от руски, западноевропейски и български композитори. От 1938 година Тодор Попов е в София и постъпва в класа по цигулка на Христо Обрешков. Преподаватели са му Камен Попдимитров, Христина Стоянова, Никола Атанасов и Веселин Стоянов. Започва да композира, като първата му сериозна композиция е “Змейово либе”.

През 1942 година Тодор Попов завършва музикалното училище и отбива военната си служба в Търново. Тук той композира един от най-популярните войнишки маршове „Марш на картечника”, „На стража”, „Изпращане”, „Напиши писмо на граничаря”, които за кратко време придобиват голяма популярност. След казармата Тодор Попов е приет в теоретичния отдел на Музикалната академия в София, като продължава да пишe песни, сътрудничи на “Войнишка музикална библиотека” и е музикален консултант при Централен дом на народната армия (ЦДНА). Едновременно с това той свири в Академичния симфоничен оркестър под диригентството на проф. Марин Големинов, сътрудничи на режисьорката Лена Чернева и работи за изграждането на Театъра на Народната армия.

Като виолист и аранжор Тодор Попов се изявява в оркестъра на ансамбъла за песни и танци при Министерство на вътрешните работи (МВР) и композира две от най-хубавите си песни: „Младежка пролетна” и „Първи май”. Завежда музикалния сектор при детска редакция на Радио София, за което е удостоен със “Златна значка за младежко творчество”.

През 1949 година Тодор Попов завършва Държавната музикална академия и е назначен за асистент по хармоия. През студентските години той дружи с поетите Иван Радоев, Станка Пенчева, Климент Цачев, Орлин Орлинов, Найден Вълчев и Веселин Ханчев, по стиховете на които пише свои песни. През 1952 година е удостоен със званието “Лауреат на Димитровска награда” за музика към филма „Утро над Родината “ и цикъла „Песни за моето село”. Същата година е приет за аспирант в Московската консерватория „П. И. Чайковски” и специализира композиция при Е. Голубьов.

Голямата зала на Московската консерватория

В Москва написва „Струнен квартет”- дипломна работа, симфоничната картина “Рожен”- по оригинални родопски мотиви и неповторимата по своята мащабност хармонизация на старата българска песен “От как се е мила моя майнольо”. Тук той се запознава с композиторите Арам Хачатурян, Карен Хачатурян, Кабалевски, Шчедрин и Хренников, с които го свързва дългогодишна творческа дружба.

Главни теми в творчеството на композитора са Родината, мирът, дружбата и любовта. Българската народна песен е извор на вдъхновение и той обработва народни мелодии от различни краища на страната като „влага нещо от себе си”. Много известни са обработките му „Стара се майка ни ложе”, „Русо мила моме”, „Очи, очи”, „Карай ма майчинку”,”Ой, Дене ле”, „Заплакала е Рила планина”и др.

С много обич Тодор Попов твори за децата. Почти всички песни са предназначени за детския хор “Бодра смяна”- изпълнителска формация с богати интерпретаторски възможности. Автор е на сборници с песни за учениците като „Моята хармоника”, „Хорови песни”, „Трийсет дечица”, „Дребосъчета”.

Най-голям дял в творчеството на композитора заема песента. Тя е най-близко до неговата творческа нагласа и емоционалност. Тодор Попов се нарежда между изтъкнатите наши композитори – песенници. В интервю пред журналиста Любомир Димитров маестрото споделя:

”Моята любима песен е „Хорал”. Тя е по текст на Димчо Дебелянов от стихотворението „Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия двор с белоцветните вишни…”. Този текст ми спомня за майка ми, за детството ми, за Дряново и затова песента избликна спонтанно от душата ми. „Хорал” е песен, която се изпълнява от мъжки хорове, защото чрез мъжките гласове звучи нежно и завладяващо.”

От 1962 до 1965 година Тодор Попов е секретар на Съюза на българските композитори, а по-късно – главен секретар на творческото обединение на българските композитори. За своята музикално-творческа и обществена дейност е удостоен с едно от най-високите творчески отличия – заслужил артист. Бил е народен представител в IX и X ОНС.

През 1994 година композитора Тодор Попов дарява част от личния си архив на Исторически музей-Дряново. Дарението включва партитури и сборници с негови творби, лични документи, поздравителни адреси и отличия от наши и международни конкурси, грамофонни плочи, снимки и писма от личната му кореспонденция.

Тодор Попов почива на 2 февруари 2000 година в София. Неговото последно желание е да бъде погребан в Дряново, а върху паметната плоча да бъде изсечена мелодията на песента „Волен вятър” по текст на Иван Радоев.

На това място е била родната къща на Тодор Попов, а само на 100-ина метра е домът на  академик Христо Недялков. Повече за него – тук.

И една изключително впечатляваща случка, разказана от журналиста Любомир Димитров (Бахчеванов):

Че Тодор Попов е уважаван и почитан от много негови колеги и музиканти по света, говори и един интересен случай, разказан ми от проф. Васил Арнаудов. На един от международните хорови фестивали във Варна преди повече от 30 г. Тодор Попов бил член на международното жури. Когато след приключването на форума членовете на журито правили пълни анализи на представянето на отличените смесени и еднородни хорови формации от света, известният сред музикалните среди хоров диригент от Холандия Йос Вранеген става и заявява, че сред членовете на журито е и световноизвестният композитор-песенник, българинът Тодор Попов. Всички в знак на уважение стават на крака и аплодират дълго маестрото.

После Вранеген се покланя на Попов и му казва, че неговият прадядо познавал навремето великия композитор Йоханес Брамс, а той сега е радостен, че познава такъв талант като маестро Попов. Нашият именит съгражданин много се притеснил от тази висока оценка и смутено станал, за да поблагодари на холандския специалист.