Стефан Руневски – писателят от фронта, който описа войната, както в никой учебник

Стефан Руневски, Прилеп, 14.V.1918 г.

Роден на 15 август 1877 г. в Дряново, Руневски завършва основното си образование в родния град, а след това, както мнозина от видните дряновски интелектуалци, завършва и Априловската гимназия в Габрово (1897 г). Няколко години учителства в малки селища, за кратко е бил и председател на читалището в Дряново.

По това време излизат и първите му отпечатани публикации – през 1900 г. негови разкази се появяват на страниците на списание „Ново време“, а след това и в сп. „Общо дело“, „Труд“ и „Работнишко дело“. През 1904 г. е издаден първият сборник с негови разкази. С голямо майсторство Руневски описва красотата на българските села и безкрайно интересния бит в тях. Основни герои в неговите истории най-често са учителите и техния труден живот, и обикновените хора (или поне така наричани от мнозинството), представяни по необикновен начин от талантливия писател, който вниква дълбоко в техните души, умело потапя читателя в идиличната селска атмосфера, но и го провокира да се замисли по важни житейски теми.

През 1905 г. все по-известният автор се мести в София и следва философия и педагогика, а после и право в Софийския университет. Като студент там е сред организаторите на студентската демонстрация при откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г. – знаменитото освиркване на княз Фердинанд, което води до временното затваряне на университета, уволняване на преподавателите и оставка на просветния министър Иван Шишманов.

Въпреки пословичната си скромност, Руневски бързо става част от литературния живот на столицата. Той е и сред основателите на Българския учителски съюз, а в периода 1908-1909 г. е редактор на неговия печатен орган – вестник „Съзнание”. През 1907 и 1911 г. излизат неговите „Разкази”, том I и II, които водят до много добри оценки от критиците и сравнения с Елин Пелин и Георги Стаматов.

През 1910 г. завършва образованието си и се отдава на адвокатската професия, но не задълго – през есента на 1912 г. е мобилизиран и отива на фронта, за да участва в Балканската война, а след това и в Първата световна.

Животът на бойното поле силно повлиява на творчеството му. Прекарал близо 6 години на фронта, Руневски не престава да пише, въпреки всички трудности. В разказите си той своеобразно „документира“ войната – с целия ѝ ужас и абсурдност. Атака след атака, настъпление и отстъпление, победа и позор. Изключително ценни и будещи размисъл творби, които ни показват войната по друг начин – чрез ежедневието на войниците, чрез индивида и неговите съкровени вълнения, които не са описани в никой учебник по история.

Интересна съпоставка прави Руневски между войника в сражение, когато е повлечен от потока и действа без да мисли, и войника, когато може да разсъждава. Обръщението на Ильо към ефрейтора в разказа „Убиец”:

„Братко, друго е да убиваш без да виждаш или без да съзнаваш, както правим в атаката, когато вървим в несвяст, но тук е друго…Аз го следих, издебнах го като дивеч, с чист ум премерих му се и го свалих като яребица, а той, човекът, си стоеше спокойно, радваше се на природата или тъжеше по нещо. Е, все едно ли е?”

Българските войници, които от военна гледна точка са извършили ред подвизи и заради това дори днес, над век по-късно, се кланяме пред героизма им, са ни показани и в по-друга, човешка светлина от Руневски – той описва как през пролетта те гледат почвата, събуждащата се природа и тъгуват, че не са по родните си места, за да си работят земята („Ех, а пролет за боеве ли е…”). Писателят успява да изтъкне отделната личност, да я извади от безличното множество и да покаже съхранената в нея човечност, въпреки безмилостния характер на войната.

Стефан Руневски се завръща от фронта през есента на 1918 г., но там е заболял от малария и умира на 24 януари следващата година, преди да успее да издаде замисления сборник с разкази и едва на 41 години…

В град Дряново има малка уличка, която носи неговото име. През 2009 г. разказът му „Врагове” е включен в антологията „Гласът на Дряново”. През 2012 г. излиза литературно-критически очерк „Стефан Руневски”, дело на проф. Николай Димков – роден в дряновското село Гостилица, дългогодишен преподавател по възрожденска литература в Шуменския университет. По негова инициатива през 2013 г. бе издаден и сборник с избрани разкази на позабравения дряновски писател, сравняван някога от критиците с Елин Пелин и Йордан Йовков. Името на Стефан Руневски обаче е добре известно на повечето специалисти и задължително се споменава в лекциите по следосвобожденска българска литература.

Човек, който е успял да вникне надълбоко в душата на селянина, на учителя, на войника – без да си фантазира, защото е бил и трите. Ценното е, че успява да ни ги покаже по различен начин, в едни трудно забележими детайли, благодарение на острия си ум и надарената за писане, а не убиване ръка. Нека не допускаме да бъда забравен.

За любознателните, които искат да прочетат още от и за него – ТУК.

Основен източник на информация: публикацията на Николай Димков „Черти от живота и творчеството на Стефан Руневски”