Създаване и дейност на революционния комитет в Дряново

Дори за хора, които не са влюбени в историята, годините около Априлското въстание през 1876-та будят интерес и карат у всеки българин да трепне нещо. По тази причина реших да предложа на вниманието ви разказ за създаването и последващата дейност на революционния комитет в Дряново. Създаден от Васил Левски и Матей Преображенски на 3 май 1871 г., той действа активно до самото въстание, като основен център е Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“.

За да се потопите в обстановката на онези бурни, трудни, но изпълнени с въодушевление години, споделям ви чудесното описание на събитията от проф. Петър Чолов в книгата му „История на град Дряново“ (София, 1969 г.):

Още при първата си обиколка из поробеното си отечество през 1869 год. Васил Левски се от­бил в Дряново и Дряновския манастир. Тук той имал среща със своя верен сподвижник отец Матей Преображенски – Миткалото. Тогава Левски не основал революционен комитет в града, а сторил това през пролетта на 1871 год., когато от­ново минал през градеца и манастира и там повторно била уредена среща с Миткалото (бел.ред. на 3 май, както пише в спомените на игумена Пахомий). В ко­митета влезли отец Пахо­мий Стоянов, Сава Бургоджиев, Пенчо Шишков и др.

След смъртта на Апостола революционната работа в Дряново не секнала. Тайната революционна дейност продъл­жила без прекъсване през 1874, 1875 и 1876 год. до обявяване­то на Априлското въстание. Засилване дейността на местния революционен комитет се почувствувало от пролетта на 1875 год. През месец май същата година в Дряново пристигнал Иван Панов Семерджиев от Търново, руски възпитаник, по­сле учител и член на Окръжния революционен комитет със седалище Горна Оряховица. Иван П. Семерджиев насочил комитета в Дряново към по-организирана работа. В мест­ния революционен комитет влезли: Радко Радославов – председател, и членове: Юрдан п. Николов и Никола Рясков – учители, Пенчо Шишков, Сава Бургбджиев, Генчо Бояджиев и Калчо поп Николов. Освен тях в революционната организация, която наброявала към 50 души, членували: Христо Максимов – учител, Колчо Зафиров, Пенчо и Лазар Бояджиеви, Иван Лазаров Караиванов, Сава П. Димитров, Иван п. Янков, Рачо, Илийчо и Петър п. Николови, Пенчо Ива­нов Марчев, Нено и Панайот Ив. Рашкови Джевреви, Ганю Кантраджиев, Алекси Станчев, Нено Нешов, Генчо Нейков Перев, Генчо Мандаджията, Генчо Шишков, братята Рачо. Никола, Пеню и Стоян Генчеви Дуфеви и др.

В подготовката на Априлското въстание революционният комитет в Дряново развил голяма дейност. Членовете му правили събрания в училището, в околностите на града, край местността „Пухковата стена“ или в манастира, където при­готовлявали барут. Те събирали пари, купували оръжие, упражнявали се в стрелба. Пушките им били „явзалийки“ и „кремъклийки“.

Някои от тях били приспособени в „иглени“ от търновчанина Иванчо Тюфекчийчето. Очаквали да получат оръжие и от Румъния, защото в Гюргево дряновецът Пенчо Раданов продавал пушки и други неща. При него отишъл за оръжие и Сидер Грънчаров като пратеник на окръжния комитет в Горна Оряховица в навечерието на въстанието.

Членове на революционния комитет в Дряново през 1875-1876 г.

Подготовката на въстанието в Дряново стигнала до там, че тук вече и децата виждали как бащите им леят куршуми и точат ножове. Момчетата взели да си правят дървени саби и пушки, и да маршируват в училище. А двама от по-смелите ученици дори тайно направили знаме от червено сукно и го изнесли на шествието по случай именния ден на султана през есента на 1875 год. Последвало сбиване и разправии с тур­ците.

Засилването на дейността на революционната организа­ция в Дряново не останало скрито за турската власт. Тя по­душила тайните приготовления на бунтовната дряновска младеж. Несполучилото Старозагорско въстание през сеп­тември 1875 год. й отворили още повече очите. За да се предо­твратят подобни прояви в Дряново, през октомври 1875 год. тук била изпратена войскова част от 100 души от 6-ти бюлюк, с командир Ибрахим Ефенди, за постоянен гарнизон в града. Естествено, идването на постоянна турска войска стреснало революционерите от Дряново и ги накарало да бъдат по-предпазливи. Но от започнатото дело те не се отказали и още по­вече взели да се стягат за въстание. На 8 януари 1876 год. Алекси Станчев повикал игумена на Дряновския манастир Пахомий и го завел в квартирата на Радко Радославов. Тук станала среща с Георги Измирлиев Македончето и той ги уведомил за решението на революционното събрание в Гюр­гево. Когато през февруари 1876 год. в града дошъл като представител на Окръжния революционен комитет техният съгражданин Христо Йорданов Рашенов, той намерил раз­движени духове и немалко привърженици на бъдещото народ­но въстание.

На едно свое заседание през месец март 1876 год. Окръжният революционен комитет в Горна Оряховица, с участието на Стефан Стамболов, Бачо Киро Петров, Радко Радославов и Пенчо Шишков от Дряново Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев, Стефан Пешев от Севлиево и други революционни дейци, решили по време на въстанието да се организират 10 въстанически дружини (чети): Търновско-Самоводска, Белочерковска, Горнооря­ховска, Дряновска, Габровска, Севлиевска, Еленска, Троян­ска, Шипченска, Хаиненска. На Горнооряховската и Еленска дружини се поставяла задача да се насочат към Тузлука и запазят окръга от нападение откъм Шумен, където имало турски войски. Въстаниците от с. Хаинето (сега Гурково) трябвало да запазят Хаинбоазския проход и се свържат със Сливенски окръг; на Шипченската дружина също се възла­гало запазването на Шипченския проход и връзка със Старо­загорски окръг; Троянската дружина с ловчанци имала зада­ча да запази тила откъм Пловдивския въстанически окръг и откъм Плевен. Дружините в Дряново, Търново и Севлиево, (които трябвало да включат въстаници и от селата в съот­ветните околии) били натоварени със задачата да унищожат местните турски гарнизони, да се стараят да повдигнат ця­лото население в окръга и след това да настъпят към Сви­щов и Русе и да улеснят преминаването на четите от Румъ­ния, както и за прехвърлянето на оръжие през Дунав. Реши­ло се Георги Измирлиев да подпомага подготовката на въ­станието в Дряновско, Тревненско, Габровско и Казанлъшко. След идването на още няколко революционни апостоли от Румъния като поп Харитон, Тодор Кирков, Христо Патрев, Петър Пармаков и др. Търновският революционен окръг бил разпределен на 8 въстанически района: I. Търновско-Самоводски; II. Белочерковски; III. Горнооряховски; IV. Дрянов­ски; V. Габровски; VI. Севлиевски; VII. Еленски и VIII. Тро­янски (с Ловешко). За ръководител на IV Дряновски въстанически район бил определен Радко Радославов; за общ войвода на района Станю Гъдев от с. Шипка, Старозагорско; подвойвода за Дряново Христо Йорданов Рашенов; подвойвода за Трявна – Георги Генков. Вследствие преждевремен­ното избухване на въстанието в Тракия се наложили про­мени. Наложило се много от революционните деятели да за­станат начело на въстанието в селищата, в които ги свари­ла вестта за избухването му.

При получаване известието за вдигането на въстанието в Тракия Окръжният революционен комитет в Горна Оря­ховица също решил да се провъзгласи въстание на 28 ап­рил 1876 год. и в Търновския край. Взело се решение Гор­нооряховската дружина да потегли за Балкана към Габрово; Попхаритоновата дружина да тръгне за Дряново, където при с. Царева ливада да се съединят на 29 април с Дряновската дружина и на 30 април сутринта с Тревненската, а после за­едно да се отправят към Габрово, за да се съединят с Габ­ровската дружина и превземат тоя град. На това последно заседание на Окръжния революционен комитет в Горна Оряховица, от Дряново присъствувал като представител ме­стният революционен комитет Сава Бургоджиев.

Събитията обаче се развили другояче.

Първият удар върху дряновската революционна орга­низация бил нанесен неочаквано. Генчо Косев Бояджиев, един от най-преданите и решителни съзаклятници, на 22 април 1876 год. бил изпратен в Габрово да закупи за коми­тета оръжие. Той успешно свършил работата си, но за зла участ някъде по обратния път и го срещнали заптиета, виде­ли недобре скритата сабя на самара му и го арестували за­едно с оръжието. Генчо Бояджиев нищо не издал, въпреки мъченията в ареста. По съмнение обаче, през нощта на 24 април били арестувани председателят на Комитета Радко Радославов, Пеню Ив. Марчев и Пенчо Шишков. По-късно арестували и Пенчо Радев и няколко богати граждани – х. Димитър х. Генчев, Георги Недков и други. Последните нямали нищо общо с революционерите, но арестуването им ста­нало с цел някои турски чиновници да получат от тях богат откуп.

Генчо Бояджиев се включва и като опълченец в 10-та дружина по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878г. На тази снимка е със съпругата си Йона през 1885г.

В Габрово бил арестуван и учителят Никола Рясков, също член на революционния комитет в Дряново. По указа­ние на Стефан Стамболов Рясков бил изкупил от хаджи Ди­митър от Дряново голямо количество храна, всичкото браш­но, което имал; над 30 000 оки жито, за които дори му дал запис, без много да му мисли за изплащането. С арестуване­то на учителите Радко Радославов и Никола Рясков, коми­тетът фактически бил обезглавен. А след известието, че по същото време в Горна Оряховица са арестувани и апостоли­те Георги Измирлиев и Иван Семерджиев и голяма турска войска се е раздвижила в околностите на Търново, дрянов­ските революционери още повече се смутили. Но Христо Рашенов окуражавал другарите си, доказвал им, че всичко ще излезе на добър край, поддържал енергията и духа на младежите. Според плана на Комитета и по разпореждане на Христо Рашенов на 28 април вечерта съзаклятниците от Дряново трябвало да се съберат в училището, отгдето да потеглят към Балкана. Преди това, на едно заседание, на мястото на арестувания председател на местния революцио­нен комитет бил избран Сава Бургоджиев. Същият ден, на 28 април, докато се събирали дряновските въстаници, Христо Рашенов излязъл извън града, за да набюдава кога ще се зададе Белочерковската въстаническа дружина. Поп Харитон действително изпратил Величко Помачето от с. Мусина да установи връзка с дряновци. Обаче изглежда, че някой издал Рашенов на турската полиция и тя го издебва с един свой пат­рул, тъкмо когато чакали Попхаритоновата чета. Когато пат­рулът се приближил към Христо Рашенов, той се опитал да избяга, но бил застрелян.

Храмът в Дряновския манастир през 1876 г.

Надявам се, че ви е било интересно и полезно. За по-нататъшното развитие на събитията – битката при Дряновския манастир, ви каним да прочетете материала ни, базиран на книгата на Христо Марков „История на деветте дни в Дряновския манастир“, издадена през 1912 г., когато спомените са били много по-пресни:

Битката при Дряновския манастир – подвигът на четата на поп Харитон и Бачо Киро

Отбелязване на 50 години от Априлското въстание: