Месру Мехмедов – музикалният гений, който очарова света
Постигнатото от Месру Мехмедов е още едно доказателство, че за изкуството и големия талант наистина няма граници. Тръгва от училищния хор в Дряново, минава през София и Ленинград, а най-големите си успехи жъне в САЩ – в години, когато малцина успяват да излязат извън България, особено в западни страни. И не благодарение на някакви връзки, а единствено заради уменията и трудолюбието си. Истински модел за подражание.
Месру Мехмедов е роден във Велико Търново на 4 февруари 1935 г. Учи в Дряново, където започва и творческата му кариера – като диригент на училищния хор към училище „Максим Райкович“, където първо помага на знаменития Христо Недялков, а по-късно сам поема хора и го извежда до финал на Младежкия музикален фестивал в София през 1953 г.
Любовта към музиката и стремежът за развитие отвеждат младия Месру в прочутата Ленинградска консерватория (бел. р. Ленинград = Санкт Петербург), където учи Симфонично и оперно дирижиране при големия руски музикален педагог и диригент проф. Иля Мусин. Докато е студент там, Месру печели Първа награда за дирижиране на най-добрите изпълнения на творби от Бетовен. По време на престоя си в Ленинград, той дирижира много опери, сред които класики като „Кармен“, „Фауст“, „Севилският бръснар“ и др. Дипломира се през 1960 г.
След завършване на образованието си, Месру се завръща в България и веднага започва работа като диригент на Пловдивската филхармония, а по-късно става и неин Музикален директор. От 1962 до 1968 г. дирижира и хора на Пловдивското певческо дружество. Канен е като гост-диригент и на редица други симфонични оркестри в България и чужбина – Чехословакия, Полша, Германия, Дания, Белгия и др.

Месру Мехмедов дирижира хора на Пловдивското певческо дружество, 12 април 1964 г.
През месец май 1965 година е удостоен с Втора награда на авторитетния международен конкурс за диригенти „Николай Малко“ в Копенхаген. На следващата година печели Първа награда и златен медал на Международен хоров фестивал „Золтан Кодали“ в Дебрецен, Унгария, но големият пробив се случва през януари 1969 г. Тогава Мехмедов участва в традиционния международен музикален фестивал за диригенти „Димитри Митропулос“ в Ню Йорк. С фантазията „Франческа ди Римини“ от Чайковски печели Първа награда и златен медал, дирижира Нюйоркската филхармония на гала-концерта, а председателят на журито, легендарният Ленърд Бърнстейн, го кани за свои помощник.

Статия в известния вестник Washington Post от 11 февруари 1970 г., в която се говори за чудесните изяви на Месру Мехмедов с Националния симфоничен оркестър на САЩ
На гала-концерта посланикът на Република Турция в САЩ го кани да стане шеф на Анкарската филхармония. Отговорът на Месру Мехмедов е впечатляващ и за пример: „Разберете ме добре, Ваше Превъзходителство – аз съм роден и израсъл в България. Обичам родината си. И в бъдеще ще разнасям славата на музикалното изкуство на моята родина, която ме създаде и като човек, и като диригент… „
Репутацията на младия диригент расте бързо и през февруари 1970 г. той се превръща в първия българин, дирижирал Националния симфоничен оркестър на САЩ, с който изнася три много успешни концерта в столицата Вашингтон.
Признанието и от българската музикална общност не закъснява и след завръщането си в България, Мехмедов е назначен за директор на Софийската филхармония. Там се задържа за кратко, понеже същевременно дирижира Бостънския симфоничен оркестър и Филаделфийската филхармония.
На 18 януари 1971 година, на върха на славата си, на връщане от САЩ, Месру Мехмедов загива при самолетна катастрофа в Цюрих, Швейцария. Едва 35-годишен…

Колко благо излъчване…
Мария Станева споделя интересни спомени за Месру в интервю за www.dryanovo.net:
„Той беше един много интелигентен и много развит за възрастта си младеж. Нашето приятелство беше много чисто и искрено. Аз пеех в хора, който по онова време ръководеше Христо Недялков. Тогава се включи и Месру Мехмедов, помагаше, а по-късно пое и ръководството на хора. След това той замина да учи, тогава в Съветския съюз, но ние продължихме нашите приятелски отношения, но за съжаление при самолетна катастрофа си отиде твърде млад и в разцвета на творческата си кариера на вече световноизвестен диригент.”
Pingback: Дестинация Дряново