Медена сказка – празникът на пчеларите в Дряново
Чували ли сте, че свети Харалампий е покровител на пчеларите? Най-вероятно отговорът ви е „да“. А знаете ли, че в китното ни/ви Дряново пчеларите си имат и сдружение? Признавам си – не знаех.

Тази моя грешка бе поправена вчера – с радост и желание моята понеделнишка вечер бе прекарана в прекрасната компания на дряновските пчелари.
Всичко започна в Дома на пчеларя! (и такова място има в Дряново… знам и аз бях изненадана).

Като пчели работнички, разбира се, закъсняхме за събитието и на входа разбрахме, че сме пропуснали първата част от музикалната програма. За щастие, най-интересното тепърва предстоеше.
С влизането в китното местенце, ни посрещна китарно соло изпълнение на младо дряновче. Прекрасното лъвче (казва се Леон ❤️) стопли сърцата на публиката и ни изненада с множеството си извънкласни занимания. Той е само на седем, но освен уроците по китара, пиано, пеене и лека атлетика, се оказа, че иска да се докосне и до света на пчелите!

Моето любопитство към тях е и причината за посещението ми.
След забавната част преминахме към малко „суха“ материя – последва доклад, посветен на пчелaрството в района през изминалата година. Моментът, в който шифрите биват изключително интересни за мен, нямайки си и понятие от темата.
За съжаление годината не е била особено добра за пчеларите поради ред причини. Разбрах също и че хората, занимаващи се с „добива“ на мед с годините намаляват, но въпреки това в този меден ден сдружението се сдоби с нови членове. Сдружение, което всъщност е на цели 114 години.

След „центрофуженето“, обстановката лежерно премина в неформална. Малките любители на меда станаха двама, а лудориите им се увеличиха, бързо ни и впечатлиха със завидни обноски. А големите седнахме на сладки приказки и още нещо.
Това беше и моментът, в който не успях да удържа любопитството си и започнах да заливам господа пчеларите с рояк от въпроси. Отговорите потичаха като пресен мед – сладки, изчерпателни и плод на общ труд.
Блаженството сякаш беше всеобщо – мигът, в който виждаш как човекът насреща говори с плам за любимото занимание – безценен. Безценен – какъвто е медът за нас и пчелите за природата.
Безценно беше и преживяването ми. Поредното събитие, направено от хората за хората – с желание, общи усилия и без излишна помпозност. Събитие, посетено от не особено много хора. Интересно защо – нима медът не е интересна тема или може би вече сте били на медени празници тук и преди?
За мен то бе „неочаквано добра комбинация“ от слънчеви хора, интересни факти и бурканче мед.
Едва ли е нужно да ви казвам, че панаирните изложения на мед нямат нищо общо с медения празник, на който присъствах.
Атмосферата, идеята и духът на това събитие бяха сладки, сладки… Като сладоМЕД 🙂
Ако случайно изпитвате отегчение и завист от прочетеното, не се колебайте и посетете следващия празник в околността.
Няма как да ви обещая, че ще е прекрасен, това зависи и от вас, но може пък случайно да съм седнала някъде там, събирайки изречение за следващи излияния 🙂