Максим Райкович – ревностният пазител на българщината
Паметник на възрожденеца в Дряново
Максим Райкович е роден в Дряново през 1801 г. с имена Минчо Райков Крински. Той е сред първите борци за самостоятелна българска църква, за свободата и просвещението на българския народ, за съхраняването на българската народност, бунтар и пламенен родолюбец, голям дарител за българските училища.
Борил се усилено и с успех срещу гърцизма в Търновско. Като игумен на Плаковския и Лясковския /Петропавловски/ манастир прогонва гръцките калугери и ги заменя с български, като във втория взема прочулия се след това Неофит Бозвели, с когото стават добри приятели. Създава първото българско училище в Лясковец, а по-късно в Галац инициира създаването на българско училище и българска църква. През 1852 г. пише знаменитото си „Жалостно увещание”, с което иска да провокира сънародниците си да държат на собствените си език, училище и църква – едно своеобразно продължение на делото на Паисий, който 90 години по-рано зове за същото.
Архимандрит Максим е и един от най-големите български дарители – подпомага финансово строежа и издръжката на няколко училища и църкви, издаването на много книги и учебници, подарява учебни пособия на школото в Дряново, а цялото си състояние завещава за стипендии на бедни ученици и на български училища – в родното Дряново, в Лясковец, Търново, Галац, като оставя сума и за първото висше училище, което ще се създаде в България.
Вижте и статията ни за построената с помощта на дарението му училищна сграда: Старото училище в Дряново – обединителят на дряновци
Участвал и във въоръжените прояви в борбата за свобода – през 1835 г. във Велчовата завера, а по-късно в Кримската война, за което получава златен кръст за храброст и медал лично от руския император. Постоянно се е срещал и разменял писма с личности като Георги Раковски, Васил Левски, Евлоги Георгиев, който дори е изпълнител на завещанието му, както и други от най-изявените родолюбци и пазители на българщината. Утвърдил се като голям авторитет в Галац и сред цялата българска общност в Румъния.
Умира на 10 март 1874 г. в Галац, Румъния, където е погребан в двора на храма „Св. Пантелеймон“.
Вижте: Завещанието на Максим Райкович
„Мили мои съотечественици!
Отхвърлете сега настрана всичките интриги и приемете благословеното от Бога съгласие и старайте се сега да стигнете другите…” – Максим Райков в писмо до дряновци
Откриване на учебната година в СОУ „Максим Райкович“ – Дряново
Споделяне:
