Студенти от 9 държави направиха туристическа обиколка из Дряново

Много пъти съм казвал, че едно от най-ценните неща в университета е възможността за натрупване на ценни контакти. Ето и отлично доказателство за това – запознах се с хората от ESN във Велико Търново /организацията, която се грижи за студентите от други държави, които идват по програма Еразъм/ и за втори път тази година „Дестинация Дряново“ им съдейства за организиране на екскурзия до Дряново за новопристигналите студенти. Първата беше в края на месец април /ето разказът за нея/, а втората на 17 октомври – точно по време на празниците на града. Вижте как премина тя:

Закъснението на влака доведе до бърза промяна на програмата – ходенето до музей „Колю Фичето“ отпадна и решихме групата да слезе направо на спирка „Бачо Киро“ до Дряновския манастир. 28 души от Испания, Франция, Русия, Полша, Румъния, Япония, Унгария, Турция, Гана – мълвата за Дряново ще се разнесе на много и далечни места :)) Времето беше като по поръчка – прекрасен слънчев ден! Благоприятно и за правене на снимки, а в района на манастира има много вдъновяващи пейзажи.

Първо се спряхме до църквата „Св. Архангел Михаил“ и костницата, където направихме бърза разходка през 8-вековната история на светата обител. Особен интерес имаше към Априлското въстание и битката между четата на поп Харитон и Бачо Киро срещу няколко хиляди войници на Османската империя /подробен разказ за нея/. Следи от нея има и днес:

Малко свободно време за разходка из манастирския двор, запалване на свещи и снимки, след което се отправихме към основната цел – разходка по дългия маршрут в пещерата „Бачо Киро“.

В преддверието екскурзоводът обясни как и кога е образувана пещерата, какви ценности са открити при археологическите проучвания и предупреди, че е забранено да се пее песента „Камъните падат“ 🙂

Оказа се, че Рада от Румъния има проблеми с тесните пространства, та не се пусна по дългия маршрут. Разходихме се по късия и след това по екопътеката до Пейката на любовта. Гледката от там е великолепна, а сега и есента се е заиграла по много красив начин с цветовете:

Спретнахме си и едно неочаквано екшън преживяване – имахме 20 минути да стигнем до спирката, за да хванем влака, иначе трябваше да чакаме почти два часа или да крачим пеша. Буквално в последния миг изскочихме от пътеката и задържахме влака до идването и на последните от групата. Тук е мястото да благодарим за проявеното търпение от служителите на железницата – много пъти отнасят критики, но този път се държаха чудесно, въпреки че им нарушихме графика.

По пътеката към жп спирката

Върнахме се в Дряново по залез – чудесен момент да се разходим из града. Отидохме до паметника на майстор Колю Фичето, където си поговорихме за него и стоежите му във Велико Търново, които ще виждат често в следващите месеци. Впечатли ги и намиращата се на същия площад къща на Лафчиеви и Переви, днес Етнографски музей.

Отивайки към един от забележителните Фичеви строежи – църквата „Св. Никола“, се замислих отново каква гигантска полза има от пътешествията – опознаваш нови места и хора, изграждаш си собствено мнение, а не се подлъгваш по разни стереотипни представи. А колкото повече се познаваме, толкова повече се разбираме, дори харесваме. Щастлива му работа :))

Разходката продължи през старата сграда на училище „Максим Райкович“, релефната карта на България, часовникавата кула, „Старата улица“ и така до моста и „Стената на Колю Фичето“. Време беше за хапване и посещение на панаира. Насладихме се и на хубава заря, която отбеляза края на концерта на Поли Паскова и ансамбъл „Чинари“, където се е извило кръшно хоро.

Галерия с всички снимки:

Със студенти по програма „Еразъм“

Благодаря на всички 28 човеци! Никакво мрънкане, само усмивки, любознателни погледи и приятни разговори :)) Поздравления за организаторите от ESN-Велико Търново!