Студенти от 9 държави направиха туристическа обиколка из Дряново
Много пъти съм казвал, че едно от най-ценните неща в университета е възможността за натрупване на ценни контакти. Ето и отлично доказателство за това – запознах се с хората от ESN във Велико Търново /организацията, която се грижи за студентите от други държави, които идват по програма Еразъм/ и за втори път тази година „Дестинация Дряново“ им съдейства за организиране на екскурзия до Дряново за новопристигналите студенти. Първата беше в края на месец април /ето разказът за нея/, а втората на 17 октомври – точно по време на празниците на града. Вижте как премина тя:
Закъснението на влака доведе до бърза промяна на програмата – ходенето до музей „Колю Фичето“ отпадна и решихме групата да слезе направо на спирка „Бачо Киро“ до Дряновския манастир. 28 души от Испания, Франция, Русия, Полша, Румъния, Япония, Унгария, Турция, Гана – мълвата за Дряново ще се разнесе на много и далечни места :)) Времето беше като по поръчка – прекрасен слънчев ден! Благоприятно и за правене на снимки, а в района на манастира има много вдъновяващи пейзажи.
Първо се спряхме до църквата „Св. Архангел Михаил“ и костницата, където направихме бърза разходка през 8-вековната история на светата обител. Особен интерес имаше към Априлското въстание и битката между четата на поп Харитон и Бачо Киро срещу няколко хиляди войници на Османската империя /подробен разказ за нея/. Следи от нея има и днес:
Малко свободно време за разходка из манастирския двор, запалване на свещи и снимки, след което се отправихме към основната цел – разходка по дългия маршрут в пещерата „Бачо Киро“.
В преддверието екскурзоводът обясни как и кога е образувана пещерата, какви ценности са открити при археологическите проучвания и предупреди, че е забранено да се пее песента „Камъните падат“ 🙂
Оказа се, че Рада от Румъния има проблеми с тесните пространства, та не се пусна по дългия маршрут. Разходихме се по късия и след това по екопътеката до Пейката на любовта. Гледката от там е великолепна, а сега и есента се е заиграла по много красив начин с цветовете:
Спретнахме си и едно неочаквано екшън преживяване – имахме 20 минути да стигнем до спирката, за да хванем влака, иначе трябваше да чакаме почти два часа или да крачим пеша. Буквално в последния миг изскочихме от пътеката и задържахме влака до идването и на последните от групата. Тук е мястото да благодарим за проявеното търпение от служителите на железницата – много пъти отнасят критики, но този път се държаха чудесно, въпреки че им нарушихме графика.