По време на Априлското въстание през 1876 г. Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“ става сцена на най-продължителната и една от най-епичните битки – цели девет дни юнаците от четата на поп Харитон и Бачо Киро се сражавали с няколко хиляди османски войници. Всичко започнало на 29 април, когато четата пристигнала в манастира. По план – само за снабдяване с провизии, на практика – светата обител се превърнала в крепост на въстаниците за девет дни. С този разказ, базиран основно на книга от 1912 г., когато спомените са били все още пресни, ще съпреживеем случилото се ден по ден.
Вижте: Програма за отбелязване на 140 години от Дряновската епопея (11-15 май 2016 г.)
Първи ден (четвъртък, 29 април)
Четата пристигнала в манастира около 14:00 ч, като планът бил четниците само да се отбият, за да се набавят някои провизии и муниции, а след това да се поеме по пътеката към Габрово. Хората на поп Харитон и Бачо Киро обаче разбрали, че всъщност са обградени от всички страни от редовна войска и башибозуци. Войводата бързо организирал четири групи от по 10 души, които да заемат позиции около стените на обителта, а останалите поставил на позиция по манастирските стаи. Избрали и човек, който да отиде до Дряново и да доведе тамошните въстаници, не знаейки, че властите вече са осуетили тяхната дейност.
Вижте още:
Създаване и дейност на революционния комитет в Дряново
Стотици хора посетиха тържествата на Дряновския манастир през 2015 г.
Дряновският манастир в началото на XX век
Четата била със значително по-слабо въоражение – явзалии и кремъклии пушки срещу шишанета и иглянки пушки при османците. Въпреки това никой от юнаците на поп Харитон не загинал в този първи ден на битката, имало само двама ранени. Вечерта всички се прибрали зад манастирските стени, но време за почивка нямало – обмисляли се следващите действия. Отстъпвали по численост, по качество на оръжието, по заети позиции, но ги крепяла надеждата, че скоро ще бъдат подкрепени от други чети. Дъждовната нощ преминала в приготовления за втория ден.
Втори ден (петък, 30 април)
Още преди изгрев всички били на позициите си. През нощта османската войска получила подкрепление от Габрово и станала още по-многобройна. Още по тъмно те опитали атака, приближили манастира откъм Сини вир, но били забелязани от стражата, която подала сигнал към въстаниците в светата обител и те заели позиции по таванските стаи, надигнали плочите и открили огън – успяли да отблъснат нападението.
През деня гърмежите все повече се усилвали, не малко османци били убити, от въстаниците загинали двама. Вечерта водачите на четата поставили добра стража и дали възможност на другите да отпочинат и съберат сили за следващия ден. Изстрелите към манастирските сгради продължили и през нощта, но не било предприето сериозно настъпление.
Трети ден (събота, 1 май)
В ясния майски ден гърмежите започнали още призори, зачестявали от всички страни, а османците вече заемали позиции и под скалите, приближавайки манастира. Едва по обед престрелката била прекъсната – засвирили военни тръби, бил подаден сигнал за отбой. Откъм Сини вир се чул глас, който призовавал поименно някои от въстаниците да излязат. Те разпознали гласа на турчина Мастен от с. Емен и пренебрегнали призива.
Куршумите продължили да прелитат чак до вечерта, но почти без поражения и за двете страни. Поп Харитон обикалял и укрепвал вярата на четниците, а вечерта, дори и през нощта те се заели с укрепването на дупките по манастирските стени, вземайки каменни плочи от настилката на двора.
Четвърти ден (неделя, 2 май)
Този ден започва учудващо спокойно – сутринта нямало почти никакви гърмежи. В малката църква, Хаджипенчовата (била е на мястото на костницата), калугерите извършвали служба, тъй като 2 май е много важен ден за българските християни – на тази дата през 907 година е починал Св. княз Борис I Михаил – владетелят, наложил християнството като религия в България. Макар с пушки, а не свещи, някои от въстаниците също влезли в храма, възползвайки се от затишието на противниковите оръжия. По обяд се чул глас:
[message_box title=“Пратеник:“ color=“blue“]“Бе, братя, знайте, че и аз съм българин, нося ви писмо, пуснете ме да дойда при вас!“[/message_box]
Това писмо ще се окаже много по-страшно, отколкото някой е можел да предположи. Преминало през първата стража, през втората и било отнесено от горнооряховския четник Тодор Генчев в игуменската стая, където поп Харитон и поп Гавраил правели фишеци. При влизането си в стаята младият въстаник опитал да скрие цигарата си от уважение към войводата, но за нещастие я изпуснал на пода и така се възпламенил барутът. Зловещият тътен смутил всички в манастира, особено след като видели тримата от стаята. Водачът на четата бил ослепен…
Поп Харитон – паметник до Дряновския манастир
За нов войвода е избран военният командир на четата Петър Пармаков (единственият с военно образование). Той опитал да върне увереността на другарите си, произнасяйки силна, мъдра реч. Ето част от нея:
[message_box title=“Петър Пармаков:“ color=“blue“]“Другари, ние сме затворени в тая света обител, ние сме заобиколени от неприятелска войска, от черкези и башибозуци, но има ли от що да се боим? Що може да ни плаши? Смъртта ли? Но кой не е умрял? Има ли по-голяма радост от тази – да умрем да свободата на отечеството си? Хиляди борци и герои в историята с радост и песни са умирали, когато е бил въпроса да извоюват свобода и човешки правдини.“ [/message_box]
След това въстаниците бързо заели местата си и започнали жестоки престрелки до вечерта.
Пети ден (понеделник, 3 май)
Вече четири дни от началото на битката били изминали, а очаквана помощ от други чети така и не идвала. За учудване това разколебало не някой от по-младите и неопитни въстаници, а един от най-уважаваните и дейни до момента хора – игуменът Пахомий (повече за него ТУК). На сутринта на петия ден установили, че той е напуснал манастира през нощта, като настойчиво е убеждавал калугерите и майка си да сторят същото, но никой от тях не се съгласил. Желанието му било да потърси начин да спаси светата обител от унищожение.
Липсата на Пахомий, който толкова добре насърчавал юнаците до момента, всяла смут, породила най-различни слухове. Усетил настроенията, мъдрият учител Бачо Киро събрал четата и изнесъл пламенна реч. В нея дори е предвидил бъдещето:
[message_box title=“Бачо Киро:“ color=“blue“]“Тогава потомството ще си спомни за нас борците, ще запише със светли букви нашите имена в историята, ще порони сълзи за нас падналите в неравната борба.“[/message_box]
Словото на Бачо Киро повдигнало духа на въстаниците и те с голям ентусиазъм заели позициите си и продължили успешно да бранят манастира. Противникът видял, че с гърмежи не нанася особени щети, та пробвал нещо различно – търкаляне на големи камъни от Момерините пещери, с които да повредят стените зданието, но и това не дали резултат.
Вижте още:
Бачо Киро – просветеният
Храна за размисъл от Бачо Киро
Шести ден (вторник, 4 май)
Още по тъмно османците отново опитали да нахлуят в манастира, но и този път били отблъснати, само че със значителни загуби за въстаниците. Ожесточената борба почнала рано в този ден, като бил направен и втори опит за пробиване на манастирските стени – и този път неуспешен, единствено Петър Бакев от четата бил ранен.
Седми ден (сряда, 5 май)
Дългоочакваната помощ за четата така и не пристигала, но юнаците на поп Харитон и Бачо Киро, предвождани вече от Петър Пармаков, се сражавали достойно и опазвали Дряновския манастир от вражеските набези. Османските части обаче не намалявали, а се увеличавали с пристигащите подкрепления. Започнали постоянно да обстрелват пространството между стаите, където били разположени четниците, и кладенеца в двора, прекъсвайки по този начин достъпа до вода. Скоро българите намерили решение – използвали една малка врата на долния етаж и пълнели вода направо от реката, която минава точно пред зида на светата обител.
По пладне имперските войници докарали от Търново един топ и скоро грозният му рев огласил местността, но напразно – не нанесъл никакви щети на манастира-крепост. След 30-40 гърмежа замлъкнал, тъй като няколко от добрите стелци в четата, сред които Иван Христов от Михалци, се качили на покрива и улучили зареждащите топа.
След една седмица неспирни боеве броят на оръжията и воюващите не били единствените фактори в битката – четниците били напълно изолирани от света и нямали представа какво се случва отвъд района на манастира. Дали по другите български земи вече царувала свободата? И помощта била все по-близо? Или били обречени? Неизвестността ги измъчвала все повече. Заради това вечерта някои от четниците излезли да огледат какво е положението наоколо – разбрали, че всички подстъпи са завардени от османците и изход няма.
Осми ден (6 май, четвъртък)
В този ден от Шумен пристигнал генерал Фазлъ паша, били докарани и два крупови топа. По едно време изстрелите от страна на османците секнали, а към манастира се задал техен пратеник, който носел писмо от дряновските чорбаджии. То гласяло:
[message_box title=“До въстаниците в Дряновския манастир.“ color=“blue“]
Братя въстаници! Не сте сторили добре като сте излезли с оръжие в ръка против нашия цар. Постъпката ви не е добра, но нашият цар е милостив и ще ви прости. Молим ви за първи път, не струвайте манастира зян. По-добре ще направите, ако се предадете. Пред вас ще вървят калугерите, а след тях вие и така ще си отидете по къщите, без някой да ви закачи. Всички ще бъдете свободни и опростени от пашата.
с. Цинга, 6 май 1876 год. Дряновските чорбаджии
[/message_box]
Събрали се войводата и по-видните въстаници и написали следния отговор:
[message_box title=“До дряновските чорбаджии в с. Цинга.“ color=“blue“]
Чорбаджии! Добре ни съветвате, но не питате какво ни е принудило да се дигнем с оръжие и да се бием, а ни пишете да се предадем. Какви скромни съвети давате на един български въстаник! Ние можем да послушаме вашите съвети, но преди всичко заповядайте да дойдете лично да се разговорим с вас и с турците, да си изкажем желанието, за да видите вие и турците за какво сме нарамили пушки и сме се опълчили против царя си. Само в такъв случай можем да се предадем.[/message_box]
Минало се известно време и гърмежите не се възобновявали, та въстаниците започнали да мислят, че чорбаджиите и Фазлъ паша наистина ще дойдат за преговори. Стъмнило се обаче и надеждите за това се изпарили. Направили проверка на припасите – барут и куршуми имало много, хляб за три дни, а жито и царевица за цели месеци.
Девети ден (7 май, петък)
Съмнало се и въстаниците забелязали, че редовната войска (имало е също черкези и башибозуци) се е увеличила значително. Вместо с тежки боеве, денят започнал с нова размяна на писма. Гено Бобкин от близкото село Цинга донесъл в манастира писмо от Фазлъ паша, който призовавал четниците да се предадат, защото „няма да мине много време, когато манастирът ще бъде превърнат на прах и пепел“. Техният отговор е повече от впечатляващ:
[message_box title=“Четата отговаря на предложението да се предаде“ color=“blue“]
„Пашо, от твоето писмо нищо друго не узнахме, освен това, че ни съветвате да се предадем. Вие се отнасяте не като към въстаници, които са нарамили пушки, за да се бият за правата на своя народ, а като към разбойници, избягали от затворите и ни обещавате царска милост. Вие не ни питате в писмото си защо сме се вдигнали на оръжие против правителството на султана и какво искаме. Пашо, ние сме въстанали против вас да браним народа си, когото измъчват турските власти. Издаде се хатихумаюнът, които признава нашите права наравно с вашите, но написаното остава само на книга. Проектира се и конституция, която поставяше раята на еднакви права с мюсюлманина, но всичко остана мъртва буква. Ние досега чакахме своите права като хора, но нищо. Убедихме се, че всичко това се обещава и пише само да може да се заслепи Европа, а не за интереса на поробените народи. И най-сетне, като се убеди българският народ, че султанското правителство се грижи много малко за неговите права и като вижда, че сатърът и произволът на неговите владетели тежи над неговия врат, реши с оръжие да потърси своите права и свобода. И ако мислите, че като ни избиете, унищожите ще можете да ни смирите, много се лъжете. Народът иска своите правдини и е решил да ги спечели, ако ще би със смърт. Ние сме се повдигнали не против мирното население. Не, ние искаме от правителството да ни признае правата като народ и докато не стане това, живи няма да се предадем в мъчителските ви ръце – ние сме решили да мрем и ще запазим клетвата си. А вие ще бъдете отговорни пред Европа за вашите тиранства.”[/message_box]
Около час по-късно османците предприели мощно настъпление (Радко Радославов, учител в Дряново по онова време, пише, че били 5 000 души редовна войска и 6 000 башибозуци и черкези, но има и много други версии). Били докарани още топове, които разположили на поляна в близост до днешната жп спирка „Бачо Киро“. Техните гюлета започнали да рушат оградата на манастира и горните етажи на сградите. Пламнал и пожар, който окончателно решил съдбата на светата обител – за трети път унищожена.
Настъпила нощта, Пармаков събрал оцелелите четници и решили – разделят се на групи от по 10-20 души и тръгват в различни посоки. Той повел група през гората в посока манастирското лозе, неподозирайки, че точно там е разположена главната квартира на редовната пехотна войска на османците. Там се случва здрава битка, в която загиват около 80 от въстаниците, включително войводата Петър Пармаков.
Някои от участниците в другите групи се спасили и прибрали по родните места. В книгата на Христо Марков „История на 9-те дни в Дряновския манастир“ тяхната история е проследена подробно – посочени са поименно, описано е откъде са минали, какво се е случило след завръщането им. Особено ценен е доста подробният разказ за предателството на Киро Занев (Бачо Киро).
Дряновският манастир след битката:
Вижте още:
Програма за отбелязване на 140 години от Дряновската епопея (11-15 май 2016 г.)
Заснеха документален филм за възстановката на битката при Дряновския манастир
Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“ – история, забележителности, транспорт, заведения за нощуване и хранене
Паметник-костница в Дряновския манастир
Пахомий Стоянов – игуменът-революционер
Основен източник на сведенията е книгата на Христо Марков „История на 9-те дни в Дряновския манастир“, издадена през 1912 г., преиздадена от Исторически музей-Дряново през 2007 г. Може да бъде закупена и от музей „Колю Фичето“ в град Дряново, и от музей „Археология и Възраждане“ в Дряновския манастир, при това на доста скромна цена.
Share this:
2 коментара
[…] Подробно описание на битката при Дряновския манастир, … […]
[…] от рождението на видния възрожденец и герой от битката при Дряновския манастир Киро Петров Занев (Бачо Киро). В нея ще бъдат […]