Стотици хора посетиха тържествата на Дряновския манастир

Всяка година в средата на месец май (втората събота на месеца) честваме годишнината от битката при Дряновския манастир през 1876 г., когато  около 200 души се включват в четата на поп Харитон и Бачо Киро и излизат в борба за свобода и справедливост. Сраженията продължават цели девет дни, светата обител е почти напълно разрушена, но подвигът на въстаниците показва по категоричен начин, че българският народ иска да бъде самостоятелен. Старателно се грижим споменът за случилото се да не избледнява, да ни учи и вдъхновява, а присъствието на много деца на тазгодишните тържества е гаранция, че това ще продължи и при следващите поколения.

В ранните часове на 16. май (събота) бе време за начало на традиционния поход „По стъпките на четата на поп Харитон и Бачо Киро“, организиран от Туристическо дружество „Бачо Киро“, град Дряново. Той е проведен за първи път през далечната 1935 г. Тръгнахме с автобус от Дряново, минахме през Велико Търново, за да вземем и тамошната група, и се отправихме към Бяла черква – родното място на Киро Петров Занев (Бачо Киро) и още 100 от въстаниците в четата.

Снимка за спомен пред паметника на Бачо Киро в Бяла черква

Хората там ни посрещнаха изключително радушно, а лично за мен беше много приятно да разбера, че и екскурзоводката, и директорката на Историческия музей следят с голям интерес Дестинация Дряново :)) И още една вметка – майстор Дончо от Дряново е построил в Бяла черква църквата „Св. Димитър“ (1866 г.), където сега се съхраняват костите на Бачо Киро, и кулата-камбанария (1880 г.) – първият паметник в чест на Освобождението.

Походът продължи с посещение на паметниците в чест на четниците в селата Михалци, Мусина (+ геокомплекс „Пропастите“) и Ново село (гробница и паметник на Матей Преображенски). От дряновското село Пейна започна и пешеходната част – кристално чист въздух, разкошни гледки към Стара планина и пръснатите наоколо селца, песни и интересни истории от други походи (имаше човек, който е извървял 900 км за 25 дни по време на най-известния пешеходен поход в света – Пътят Камино-Сантяго).

Дряновската Райна Княгиня 🙂

В 17:30 ч пристигнахме в Дряновския манастир, а в 18:00 ч започна възстановката на битката, изпълнена от Национално дружество „Традиция“, така че за мен походът продължи. По мостовете вече не пускаха, но това не ме спря – събух се, прегазих през реката и пак успях да направя снимки 🙂

[Best_Wordpress_Gallery id=“12″ gal_title=“Възстановка на битката – 2015″]

След това в манастирския храм бе отслужена панихида за загиналите въстаници:

В 19:30 ч действието се пренесе пред паметник-костница, където бяха поднесени венци и цветя под звуците на духова музика, създаваща настръхваща атмосфера:

В 20:00 ч на сцената до дървеното мостче излязоха изпълнители от Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, които направиха великолепно представление и за пореден път доказаха колко красив, труден и въздействащ е българският фолклор. Прекрасна гледка бяха дечицата, които с огромно въодушевление, а и не малка доза умения поддражаваха пред сцената на майсторските изпълнения на ансамбъла (има кратък клип под снимките).

Програмата завърши с подобаваща заря. За нейното заснемане се качихме на скалния масив Боруна, на една от панорамните тераси по Дряновската екопътека. Ето няколко великолепни кадъра на талантливия млад дряновски фотограф Радостин Тодоров:

Дори преминаващият влак е в кадъра!