Ето как са строили мостовете в България през Възраждането

Мостовете са специални места. Те символизират преодоляната от човека трудност и желанието за обединение, а не разделение. Някои са истински архитектурни бижута и основни забележителности на селищата, където се намират. Така е и в България, като тук най-много са мостовете от периода на Възраждането, по-конкретно от XIX век. Чудили ли сте се как са ги строили? Без съвременните машини и всичката друга техника, много често без да са били дипломирани архитекти.

Огромното предимство на майсторите-строители от онези години е, че са били много по-близо до природата и отлично са знаели как да си служат с двата основни строителни материала, които тя им предоставяла – камъка и дървото. От поколение на поколение са се предавали тънкостите за подготовката и обработката им, за да бъдат непоклатими години наред, при каквито и да е условия.

Дряновският майстор Иван Пенчев разкрива изключително любопитни подробности за това как са се поставяли основите при започване строежа на мост – най-трудната част, тъй като да отбиеш реката никога не е лесно. Думите му се отнасят за моста до село Ганчовец, изграден около 1870 г., но техниката със сигурност е била широко разпространена. Ето я:

„Първоначално са хванати основите откъм десния бряг на реката. Мястото, където трябва да се строят, се загражда с биволски и волски кожи, прикачени за дървени колове, забити в дъното. В заграденото място водата се изхвърля ръчно и едновременно се копае. След това се набиват греди от черен цер /Н.К. – вид дъб, който е много разпространен в Дряновския край/, с длъбня /голям дървен чук/. Когато долният край достига здрава почва, длъбнята започва да отскача. Тогава между забитите греди се хвърлят камъни без ред и същевременно се заливат с ‘росан’ – гасена гореща вар, объркана с пясък. По този начин забитите и залети с вар греди никога не изгниват и служат за арматура, а втвърдената с пясък вар наподобява якостта на бетон.” *

Архивна снимка от строежа на един от мостовете в Ганчовец

Интересно е да се отбележи също, че този мост до Ганчовец е едва вторият, който не е с типичната гърбовидна форма, а е прав. Първият е до Бяла, дело на майстор Колю Фичето. Извод – дряновските строители въвеждат по българските земи новата форма на мостовете!

*Техниката е описана в публикацията на Николай Д. Пенчев „Строителните традиции в Дряновския край”, поместена в сборника „Дряново и Дряновският край” (1983 г.)